- Съобразявайте с е с вкуса на детето си. Не забравяйте, че никоя храна не е чак толкова полезна, че да е незаменима. Има много други храни, които също са богати на витамини, калций, белтък и т. н. Детето Ви не иска плодове? Никакъв проблем ако си хапва с удоволствие зеленчуци. Не иска спанак и зеле? Предложете му морков или чушка!
- Не хранете детето насила. Няма нищо фатално ако пропусне едно – две хранения. В промеждутъка предлагайте вода и неподсладен чай за да не се обезводни. Не правете грешката да го изкушавате с десерт, чипс, пържени картофи... това само ще влоши проблема с апетита по-нататък.
- Не настоявайте детето да изяжда цялата порция. Приемете спокойно отказа му, особено ако е преуморено или превъзбудено.
- Не давайте на детето големи количества подсладени напитки (чай, мляко) и сокове между храненията. Те лесно го засищат, но не могат да заместят едно пълноценно хранене, тъй като съдържат основно захари. За да се развива и расте едно дете, то има нужда и от белтъчини, полезни мазнини, минерали, витамини.
- Не предлагайте солети, царевични пръчици, бисквити и др. между храненията. Вярно е, че може да помогнат да успокоите хленчещото дете, но е вярно и че „убиват” апетита. По-лошото е че помагат детето да си изгради предпочитания към по-сладки и солени храни.
- Избягвайте мазни, пържени храни. Те се смилат бавно в детското стомахче. Например мекиците за закуска често са причина детето да откаже да обядва.
- Много често децата не искат да ядат пресни плодове и зеленчуци. Понякога проблемът е в консистенцията им. Някои деца обичат по-твърди, хрупкави храни и не харесват меки и кашави. Ще им хареса ябълката или суровото морковче, но няма да хапнат мека праскова или печена тиква. Съобразете се с предпочитанията им. Тези плодове, които детето отказва да приема в суров вид можете да предлагате под формата на фрешове. Това е компромисно, временно решение.
- Предпочитанията на децата към храни се менят в различните периоди на растежа им. Нищо чудно това, които не харесват днес да им стане най-любимо в близко време.
Автор: д-р Дарина Найденова