Днес празнуваме Лазаровден – християнски празник, на който се изпълнява обичаят Лазаруване. На този ден младите жени, които се наричат „лазарки”, плетат венци от цветя и се пременят във фолклорни носии, обикалят къщите по селото, пеят народни песни и благославят хората със здраве, щастие и берекет.
Лазаровден е един от най-жизнерадостните български празници. По традиция подготовката започва рано сутрин. Възрастна жена, участвала преди в лазаруването, помага на момичетата да научат песните, които ще пеят, докато лазаруват. Има участници, които пеят, но има и такива, които танцуват, защото Лазаровден е не само празник на песента, но и на танца.
Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и обикалят селото, облечени в народни носии.
Обикновено се пее на всеки член от семейството на дадена къща. Лазарките влизат в дома с обръщението: „Ой, Лазаре, Лазаре…”
В миналото бабите и дядовците са вярвали в магическата сила на този празник, че той ще помогне на пролетта да се смени със зимата. Друг обичай бил стопанката на къщата да търкулва сито през лазарките и да гадае за плодородието. Още един обичай повелява стопанката да посипва лазарките с жито, докато танцуват, а те да се въртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчеличките, да се агнят агънца, да се телят теленца…”
Домакина на къщата, в която пеят песните си, им дава яйца, плодове, сладки неща и пари, а в миналото има случаи, в които ергените от селото са искали ръката на любимата си на този ден. Песните, които се пеят на Лазаровден, са свързани с благополучието на къщата, със здраве и плодородие. В къщите, в които има мома или ерген за женене, се добавят песни за любовта. Лазаровден е точно преди един от най-пъстрите български празници – Цветница, и носи пролетно настроение.
Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD
