Може да звучи невероятно, но последните изследвания на видео игрите и компютърните игри говорят и за техните позитивни ефекти върху здравето, социалната и образователната сфера. Много родители и учители се страхуват от негативните последици от видео игрите, тревожат се да не направят децата глупави, агресивни и изолирани индивиди и това има своите основания.
Около 89% от видео игрите съдържат някакъв вид насилие, но изследователите са доказали, че най-уязвими към него са децата, които поначало имат високи стойности по личностовата черта агресия. В този смисъл родителите на деца, които проявяват агресия трябва да са по-внимателни при ограничаването им да играят видео игри съдържащи насилие. Другите реакции на децата към повтарящо се излагане на игри с насилие са страх или десенситизация (впечатляват се по-малко от насилието показвано във видео игрите, по телевизията и т.н.). Десенситизацията може да доведе до по-малко емпатия или загриженост към последиците от насилието и въздействието върху жертвите.
Често са пренебрегвани вредните социални послания показвани във видео игрите. Например женският пол е много бегло представен – в рамките на 17% от всички герои и най-често са в ролята на жертви или награди, обекти на сексуални желания (два пъти по-голяма е вероятността женските герои да бъдат представени с оскъдно облекло в сравнение с мъжките). Родителите могат да наблюдават реакциите на децата си и да разговарят с тях за съдържанието на игрите и характера на героите в тях, за да се ограничат стереотипите.
Процентът на видео и компютърни игри насочени към образователни цели е все още малък и преобладават игри съдържащи насилие. Родителите трябва внимателно да подбират видео игрите, до които имат достъп децата им, ако желаят да имат положителен ефект върху училищните им постижения и социалните им контакти. Изборът трябва да се базира на вида на играта, образователните или терапевтични цели на родителите, възрастта на детето, трудността на играта, акцент върху късмет или стратегия, състезателност, продължителността на играта и т.н.
Видео и компютърните игри предоставят на учениците уникални възможности да изследват култури и идеи, които стандартното обучение не предлага. Всеки ученик може да се превърне във владетел на чужда земя, да проектира град, да проведе научен експеримент, да се изправи пред различни предизвикателства по живописен и интригуващ начин във виртуалното пространство. Някои от игрите предлагат и социални преживявания, като позволяват на играчите да си сътрудничат или да се състезават един с друг. Учениците могат да се учат на принципа „проба - грешка” и да изпробват различни стратегии докато не постигнат целите.
Видео игрите се използват и в специализирани програми за преодоляване на когнитивни дефицити или развиване на социални компетентности у деца с умствена изостаналост, аутизъм и др. Някои от терапевтичните ползи демонстрирани в изследванията на психолози са в сферата на езиковите умения (дискутиране и споделяне, следване на инструкции, даване на наставления, отговаряне на въпроси), базови математически умения, в социалната сфера - разговаряне и съвместна игра вследствие на общия интерес предоставен от видео играта.
Въвеждането на видео игри в обучението предоставя възможност на учениците да развият нови начини на мислене и подходи за разрешаване на проблеми. Видео игрите подобряват визуалната и пространствената ориентация, а някои изследвания показват и подобряване на концентрацията. Те имат потенциала да развият децата като по-добре разсъждаващи и учещи и могат да се въведат в традиционното обучение като съпътстващ метод.
Литература:
Behm-Morawitz E. (2009) Video games. Missouri Youth Initiative. Vol.19, 1
Griffiths M. (2002) The educational benefits of videogames. Education and Health. Vol. 20, 3
Лектор: Георги Кирилов
