Когато едно от децата има увреждане или сериозно заболяване, всички членове на семейството преживяват силен стрес и много промени. В случаите на смъртоносна болест цялото семейство е в шок, а у здравите братя и сестри могат да се наблюдават противоречиви чувства.
Децата изпитват загриженост към болните си братя и сестри и ако са достатъчно големи разбират опасността за живота им. При по-малките деца може да се появи страх, че болестта е заразна и може да се разболеят те самите или родителите. Това кара децата да се чувстват уязвими, уплашени и прави света да изглежда несигурно място. Възможно е у братята и сестрите да се появят и внезапни страхове към други неща: кучета, непознати хора, автомобилни инциденти и т.н.
Въпреки загрижеността за болното братче или сестриче, децата може да изпитват и ревност поради времето и грижите, които родителите отдават на болното дете. Освен това всички съседи, роднини и приятели питат за болното дете и другите братчета и сестричета остават в сянка. Понякога здравите братя и сестри в подобна фрустрираща ситуация имат нужда да обвинят някого и за малките деца е естествено да мислят, че ако братчето/сестричето им не се беше разболяло всичко щеще да бъде нормално.
Важно е да се обясни, че болестите се случват и не зависят от нещо, което някой е казал или направил. Изясняването на етиологията на заболяването ще предотврати чувство за вина у здравите братя и сестри. В тази ситуация здравите братя и сестри изпитват също гняв и ревност и трябва да знаят, че конфликтуващите емоции, които преживяват са нормални и очаквани. В противен случай те могат да се почувстват виновни за емоциите си. Някои деца изпитват вина дори от самия факт, че са здрави и си мислят, че не е редно да се радват заради страданията на братчето/сестричето.
Друга честа емоция при братята и сестрите на болното дете е тъгата. Липсват им родителите и времето, което са прекарвали заедно, както и животът, който са имали преди това – този, който им е носел комфорт. Натъжават се още и от мислите, че болното братче/сестриче може да умре. Някои деца показват чувствата си на тъга като плачат често, а други се отдръпват и стават потиснати. Случва се и здравите братя и сестри да споделят на близки или роднини, че мислят, че родителите им вече не ги обичат, като си вадят грешни изводи от времето и грижите, които родителите отдават на болното дете.
Когато братята и сестрите на болното дете в семейството изпитват гняв, той често е причинен от фрустрацията, от рязката промяна на стила на живот и отношенията в семейството. Децата могат да насочат гнева си към болното дете, приятели, роднини, техните родители или докторите. Гневът може да се дължи на самота, неспазване на правилата в семейството или допълнителни отговорности делегирани на здравите деца.
Децата може да са притеснени и от това, което се случва на болното им братче/сестриче в болницата, особено когато дочуват само откъслечни разговори на родителите и нямат достатъчно информация за състоянието на братчето/сестричето.
Естествено е децата в семейството да са загрижени и за състоянието на родителите си, те усещат тяхната тревога и болка и е възможно да избягват да споделят с тях, за да не ги товарят допълнително.
How to Help Brothers and Sisters of a Sick Child. (2013) The Emily Center.
Автор: Георги Кирилов
