“Нима не тогава аз усвоявах всичко, с което сега живея, и усвоявах толкова много, толкова бързо, че през целия си останал живот не съм усвоил дори стотна част от това? От петгодишното дете ме дели само една крачка. От новороденото ме дели страшно разстояние.”
Л. Н. Толстой
След раждането специалистите в областта на невропсихичното развитие на децата очертават четири основни стадия във формирането на детската психика – моторен, сензорен, афективен и идеаторен.
Вторият – сензорен етап продължава от първата до третата годинка. Движенията придобиват психомоторен характер т.е. стават осъзнати.
Сензорномоторното развитие е базово за формирането на всички психични функции, в това число възприятието, вниманието, целенасочеността на действеността, мисленето и съзнанието.
През първата година до година и три месеца детето се опитва и успява да ходи самостоятелно и да възпроизвежда в игрова ситуация командите на възрастните по типа на „нахрани мечето“, „построй кула“ и други. Детето в тази възраст употребява някои думи и се опитва да комуникира с околните.
В следващите три месеца до навършване на година и половина детето успява да усвоява в игрова форма като избира конкретен предмет измежду останали, в игра съумява да отдиференцира различни фигури по форма и предназначение. Движенията са още по-координирани и детето вече съумява да прекрачва през праг, както и да изкачва няколко стъпала. Речевия запас на децата в тази възраст вече наброява около 35 – 40 срички и думи.
В следващия етап до година и девет месеца малкото дете се приучава да отдиференцира до три различни по големина предмета, както и да строи елементарни конструкции с помощта на кубчета или конструктор. В комуникация детето вече е способно да отговаря на някои въпроси и се опитва самостоятелно да се съблича и облича. На тази възраст децата са напълно способни да се изкачват върху различни препятствия, както и да се покатерват на детски пързалки, катерушки и прочие.
До двегодишна възраст децата вече са способни да възпроизвеждат ред логически взаимосвързани игрови действия като да къпе и подсушава кукла, да сменя гуми на кола и прочие. Речевия запас на двугодишното дете вече наброява 300 - 400 срички и думи, и детето е способно да конструира прости изречения, с които да общува сравнително пълноценно със заобикалящите го.
На две години и половина децата вече са способни да разпознават до четири цвята и съответно да групират предмети по образец. На тази възраст децата се опитват по-активно да се обличат и събличат. В общуването си активно започват да използват въпроси по типа на „кой?“ и „къде?“.
На тригодишна възраст децата са способни да изпълняват определена роля в игрова ситуация, като например да играе ролята на доктор, учител, родител и прочие. В интеракцията с околните децата вече задават по – сложни въпроси изискващи отговор за време и причинно-следствена връзка „кога?“ и „защо?“. Речевия запас на тригодишното дете наброява 1200 – 1500 думи, като детето вече абсолютно самостоятелно се облича и съблича.
Следва да се има предвид, че децата, които по-рано развиват фината моторика, при тях се наблюдава по-късно проговаряне, което в никакъв случай не е повод за притеснение. По-късното проговаряне се забелязва и при децата, които се отглеждат от двуезични родители, тези деца са т.нар. би-лингви.
В психологичен план, периодът от година - година и половина до три годишна възраст се счита за фазата, в която се усвоява идеята за социалните правила и граници. В този период малкото дете се учи да сдържа емоциите си и се стреми да разграничава границите, които околните му поставят, като същевременно се учи и то самото да поставя граници. В началото тези опити се презентират преди всичко през онова „не“, което малкото дете употребява с повод и без повод, като постепенно достигат до идеята за запазване на тайна. Този период от личностовото израстване е свързан със задаването на основа за развитие на лична автономност и способност за независимост.
В тази възраст децата откриват взаимодействието с другите и способността за взаимно сътрудничество и поемане на инициативност. Децата на две – три годишна възраст вече нямат толкова непосредствена нужда от родителите си и страхът от загуба на обекта постепенно отстъпва на страха от загуба на любовта на обекта. За малкото дете в този етап от личностовото формиране се оказва ключово да усеща подкрепата и любовта на своите значими близки. Както и в предходния етап е силно препоръчително да се откликва с много търпение и обич на нуждите на детето, така че у него да се формира нагласата за устойчивост без липса на съмнения в себе си и в собствените умения и значимост.
В този период ключова е и родителската позиция, която в никакъв случай не следва да се разминава. Отделянето на достатъчно време и внимание за нуждите на малкото дете са ключови в затвърждаването на позитивните базови вярвания и в интеракцията на малкото дете със света и другите в него.
В случай, че имате притеснения относно правилното развитие на вашето дете, моля не се колебайте да се допитате до нашите специалисти, както и да потърсите компетентна специализирана помощ от специалист. Моля, не забравяйте, че за хармоничното развитие на вашето дете ключови остават любовта, родителската ангажираност и спокойната среда, която да гарантира спокойствие и сигурност в израстването на малкия човек. И нека незабравяме, че децата възприемат света по различен начин от възрастните и в голяма степен се нуждаят от нашата помощ и подкрепа, за да формират адаптивни модели за справяне с предизвикателствата на живота.
Автор: Георги Кирилов
