“Нима не тогава аз усвоявах всичко, с което сега живея, и усвоявах толкова много, толкова бързо, че през целия си останал живот не съм усвоил дори стотна част от това? От петгодишното дете ме дели само една крачка. От новороденото ме дели страшно разстояние.”
Л. Н. Толстой
За да опишем аспектите на правилното нервно-психологично развитие е необходимо да очертаем що е то нервно психично развитие и да спрем вниманието си върху понятието норма. В различните науки под „норма“ се разбира правило, образец, предписание, закон. Тези думи са буквалния превод на латинската дума „norma“. В психологията не съществуват абсолютни критерии за понятието „норма“. Повечето учени в областта на психологията свързват понятието „норма“ с организацията на психичната адаптация и наблюдаемите изяви на тази организация.
Правилността на психичната организация наблюдаваме в правилността на действията, постъпките и поведението.[1] За нервно-психично развитие на детето най-важни остават пренаталната възраст, в която детето се намира в утробата на майката и първите години след раждането.
Ролята на пренаталното развитие е ключова не само за правилното физическо развитие на детето, но и за емоционалната му стабилност, а от там е предпоставка за личностовото формиране.
Мари-Андре Бертен забелязва очевидни съответствия между проблемите или особените възможности на някои деца и начина по който техните майки са прекарали бременността, това и наблюдение води след себе си основаването на един изцяло нов клон в науката - Пренатално възпитание, като през 1982 година във Франция, тя участва в основаването на Първата Асоциация за Пренатално възпитание.
Концепцията за пренаталното възпитание е основана върху схващането, че има значима взаимовръзка между емоциите и преживяванията на майката и фетуса[2].
В много различни култури се използвали различни практики и ритуали, които да разведрят бременните жени и да стимулират позитивните емоционални преживявания, както на майките, така и на неродените им деца.
В древна Индия за бременните жени били изграждани специални храмове, където бъдещите майки по време на бременността са се наслаждавали на прекрасни мелодии и танци, което водело до това, че бременността им преминавала по-леко и децата се раждали по-спокойни и емоционално балансирани. Подобни практики съществували и в древен Китай, където в специални заведения на бременните се давала възможност да се насладят на произведения на изкуството и да релаксират в приятна обстановка, като едновременно с това да общуват с нероденото си дете.
Тези интересни практики са лесно обясними със знанията, до които е достигнала съвременната медицина и психология. Ако проследим вътреутробното развитие на детето през периода, когато то е било само зигота – нов живот, който започва с формирането на първата клетка, през петата седмица от зачатието, когато детето вече има сърце, което тупти, през 6-ти месец, когато детето е способно пълноценно да чува и да реагира на външни звуци, та до раждането.
По отношение на вътреутробното развитие, психолозите и психотерапевтите съветват децата преди всичко да са желани и да са заченати в любов и разбирателство. Когато детето е желано и е заченато в любов, както и когато на бременната жена се осигурява спокойствие, позитивни емоционални преживявания, и чувство на сигурност и подкрепа, на ниво биохимия тя отделя хормони на щастието, които биват усещани от детето в утробата на майката и съответно са предпоставка бъдещото дете да се роди по-устойчиво на предизвикателствата на живота, по-емоционално балансирано и по-щастливо.
Доказано е, че децата на които се говори по време на бременността и които слушат успокояваща музика израстват по-резистентни към психотравми и се развиват по-устойчиво. Все още има известни спорове относно ролята на раждането в емоциоанлното и личностно развитие на детето. Някои учени са категорични, че нормалното раждане, без упойки и външни намеси гарантира по-стабилно личностово израстване отколкото асистираното раждане. Други учени са на мнение, че асистираното раждане няма отношение към личностовото формиране и функциониране. Въпреки това, все още няма категорични научни доказателства, които да подкрепят едната или другата теза. След раждането специалистите в областта на невропсихичното развитие на децата очертават четири основни стадия във формирането на детската психика – моторен, сензорен, афективен и идеаторен.
В случай, че имате притеснения относно правилното развитие на вашето дете, моля не се колебайте да се допитате до нашите специалисти, както и да потърсите компетентна специализирана помощ от специалист. Моля, не забравяйте, че за хармоничното развитие на вашето дете ключови остават любовта, родителската ангажираност и спокойната среда, която да гарантира спокойствие и сигурност в израстването на малкия човек. И нека незабравяме, че децата възприемат света по различен начин от възрастните и в голяма степен се нуждаят от нашата помощ и подкрепа, за да формират адаптивни модели за справяне с предизвикателствата на живота.
Автор: Д-р Георги Кирилов
[1] Мечков К. „Медицинска Психология“; В. Търново, ПИК
[2] Фетус (на латински: fetus) или плод се нарича зародишът при животните и човека. При човека, фетус е последния стадий от вътреутробното развитие.
