Фолклорът, приказките и митовете са важни за децата. Освен забавление, тези истории крият богатство от проникновения под повърхността и дават на децата усет за въображение. Лишаването на децата от възможности за разгръщане на креативността и въображението им може да бъде опасно. Джонатан Янг твърди, че креативността и игрите ангажират детската енергия, която ненасочена може да доведе до потиснатост и отдръпване. Когато детето ги използва, това е неговия начин да учи, да прилага уменията си, да наблюдава възрастните и да възпроизвежда техните действия.
С порастването си, децата започват да виждат историите, които са чували преди по нов начин и да се свързват с героите от любимите им приказки. Пътешествието на „героя” отразява пътуването на живота, израстването и преживяванията, които всички ние имаме заемайки своето място в обществото и приемайки следващите от това отговорности. В нашия живот обаче често изминаваме повече от едно пътуване, преодолявайки всяка трудност и промяна, така както и малките деца поемат по нови пътища – сменят училища, градове, създават нови приятелства.
Общото между фолклора, приказките, притчите, легендите и митовете е, че поставят основите на социалните роли. Те поощряват качества, които са високо ценени в обществото като кураж, енергичност, солидарност и постоянство. Освен това пробуждат силни емоции у слушателите/читателите и учат на мъдрост. Състоят се от послания предадени през призмата на възрастната, опитна позиция на родителя. Разказвачите предават знанията и мъдростите от поколение на поколение за благото на подрастващите, които още се ориентират в живота. Във времена, когато често се е случвало децата да останат сирачета, посланията са достигали до тях чрез фолклора на общността. Народните предания давали възможност на децата да се учат и да се чувстват омаяни от фантастичните измерения на историите: говорещи животни, магически способности, летящи килимчета. Хората от всички възрасти имат възможност да се върнат към детството посредством приказките и митовете и да разберат уроците в надежда и вяра, събирани през вековете от човечеството.
Всички истории съдържат предупреждение и подкрепа, и напомнят за опасностите на този свят: ужасяващи или непредсказуеми герои, фалшиви герои, които без колебание лъжат и не спазват обещанията си, герои водени от алчност или порив за разрушаване. За възрастните, които слушат приказките тези опасности се асоциират със смърт, физическо или душевно осакатяване, загуба на семейството или скъпи вещи, съревнование между братя и сестри, противоречиви чувства към близките. Често историите описват герои, които първоначално са слаби, а впоследствие успяват да победят предизвикателствата на съдбата, което е препратка към колелото на успехите и провалите.
Умелото четене и разиграване на приказки/митове от възрастните е полезно за ученето и изразяването на различни емоции при децата: страхът при потенциална опасност, гневът при провал, тъгата при загуба, радостта от победата. Съвременните изследвания потвърждават позитивния ефект от системното четене на приказки и върху развитието на морала при деца в предучилищна възраст.
Приказките и митовете възраждат миналото, като дават възможност на всеки човек да се свърже с корените си и да попие мъдростта на поколенията. В настоящето те могат да провокират дълбоки чувства, сериозни размишления, дискусии, усещане за универсалността на бедите и трудностите, които живота поднася и помагат на хората да оценят собствените си мисли и емоции. Отнесени към бъдещето историите ни предлагат креативност, възможни решения на проблеми и надежда за бъдещето.
Литература:
Jackson J. (2012) Influence of reading fairy tales on moral reasoning in preschool children.
Young, Jonathan. (1997). "Once Upon a Time'. How Fairy Tales Shape Our Lives. Inside Journal Magazine.
Автор: Георги Кирилов
