Децата и юношите най-общо преживяват стрес свързан с промените на различните етапи от развитието им. На някои деца обаче им се налага да се справят с извънреден стрес като загубата на значими хора в живота им, отделяне от родителите, развод, домашно насилие, множество хоспитализации, чести премествания, академичен и социален натиск.
Децата реагират различно на стрес - някои се приспособяват бързо и продължават напред, други може да се върнат крачка назад, трети да станат гневни, тъжни или уплашени, а при някои може да се прояви чрез физически оплаквания. Ако интензивността на стреса продължи по-дълъг период от време се случват физиологични промени и тялото може да реагира като развие някаква форма на болест.
Случва се децата или юношите да се оплакват непрекъснато от дискомфорт или от болка, за които лекарите не могат да открият причина. Неразположението или болката обаче са твърде реални за детето. Когато зад физическите оплаквания не стоят очевидни медицински причини те може да са отражение на стрес, провокиран от социални ситуации, изискваща училищна среда, неразбирателства в семейството, раздяла с родителите или друга проблемна ситуация. Стресът влияе непосредствено върху тялото и ума и на възникването, развитието или възстановяването при болест.
По-малките деца обикновено се оплакват от неясни симптоми, докато децата в училищна възраст могат по-точно да определят болката и да я локализират. Голяма част от симптомите са краткотрайни, но когато забележим такива, които се повтарят постоянно и лекарите не могат да намерят причина е вероятно да се касае за психосоматично разстройство. Това означава, че стресът на психично ниво не е бил преработен и се проявява в тялото като болест. Въпросът какви симптоми или болести могат да се развият е строго индивидуален тъй като от значение са и генетичните предразположености. Най-честите симптоми са: главоболие, стомашни болки, гадене, умора, тревога, двойно виждане, недобро равновесие, парализи, сковавания, болки в гърба, болки в мускулите.
В такива случаи родителите трябва да приемат оплакванията на децата си сериозно, а консултацията със специалист е задължителна. Добре е детето да бъде окуражавано да изразява болката си и ние да ги уверим, че разбираме тяхното страдание. Обяснението, че натискът и тревогата могат да причинят такива неразположения, но има начини да се преодоляват ще успокои детето. Опитайте се да разберете дали наскоро се е случило някое стресиращо събитие.
Възприятието за болка се влияе от много фактори като възрастта на детето, темперамента, психологическото състояние и личното преживяване. Малките деца реагират на болката с плач и физически жестове, но колкото повече растат стават по-опитни и развиват стратегии за справяне с болката.
Важно е да помогнете на детето да вземе в свои ръце контрола върху усещанията си. Това може да се случи като си води дневник кога се случват и кога отминават неразположенията и да покаже ако ежедневието на детето е прекалено натоварено.
Освен това внимавайте самите вие да не ставате видимо уплашени или изнервени когато се случат неразположенията. Например ако позволявате на детето да остане вкъщи всеки път когато възникне болка, това може да засили поведението и така детето всъщност да избягва нежелани или трудни ситуации.
Автор: Георги Кирилов
