- Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип. Децата, които развиват това разстройство на привързаността по някакви причини не са успели да създадат здрава психологическа свързаност с обгрижващия ги възрастен и не са се научили да се доверяват. Такива деца реагират остро на промените на средата, неспокойни са и трудно се поддават на успокоение.
Често се среща у занемарени, малтретирани и лошо гледани деца. Емоционалното разстройство се демонстрира с преживяване на нещастие, страх, свиване в един ъгъл или на пода, свръх бдителност, реакция на отдръпване и съпротива при утешаване. Тези деца се привързват лесно към всеки възрастен, но никога не успяват да създадат добри социални контакти. Рискови фактори за развитие на това разстройство в детството, могат да бъдат отглеждане в дом за социални грижи, честа смяна на приемни семейства, неопитни родители, прекомерно пренебрежение, продължителен престой в болница, прекомерна бедност, физическо или сексуално насилие, постпартална депресия на майката, родител с психично заболяване или злоупотребяващ с алкохол или наркотици.
- Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип. Това разстройство представлява особен модел на абнормно социално функциониране, което възниква през първите пет години от живота и показва стабилна тенденция, дори при изразени промени в средата. Характеризира се с объркано, ненасочено поведение на привързаност, стремеж към привличане вниманието на околните и недиференцирано приятелско отношение, зле модулирани взаимоотношения с връстниците. В зависимост от обстоятелства могат да се наблюдават и емоционални и поведенчески нарушения.
Въпреки че сензитивният период за формиране на сигурна привързаност е до 3 години, все пак може да се работи за подобряване на емоционалните връзки и доверието с родители, учители и обгрижващи хора около детето. Техните усилия могат да служат като източник на свързване и ресурс за психичното развитие на детето.
