Заекването е комуникативно нарушение, характеризиращо се с разкъсване и разстройване на речта. Накъсванията на речта като паузи, повторения, удължаване на звукове, думи или фрази са нормална част от процеса на овладяване на речта при малките деца. Около 5% от всички деца заекват в някакъв етап от развитието си като най-често това се случва в предучилищна възраст. Възможно е да се редуват периоди на гладка реч и периоди на накъсване. Понякога няма видима причина, но в повечето случаи накъсването на речта се дължи на вълнение, тревога, умора или натиск да се говори бързо. Само логопед или друг квалифициран специалист може да постави диагноза и да определи дали накъсванията на речта са признак за заекване.
Причините за заекването не са докрай изяснени, но специалистите се обединяват около комбинация от фактори: генетична предразположеност, развитийни фактори (физическо, когнитивно, езиково, социално и емоционално съзряване), средови фактори (стресиращи събития, езикова среда, нагласи и изисквания на родителите).
Заекването е променливо явление – понякога с дни детето изобщо не заеква и говори гладко, а в други случаи, то е силно изразено. Факторите отнасящи се към случването и степента на изразеност на заекването са различни при всяко дете, но тук са изброени няколко по-често срещаните:
- партньорите в комуникацията;
- темата на разговора;
- къде се случва разговора, дали детето прави нещо друго в същото време;
- какво се случва в живота на детето в периода, в който разговаряте;
- емоционалното и физическо състояние на детето (вълнение, умора, болест);
- обема и сложността на посланието, което детето иска да предаде;
Повечето деца изпитват затруднения и страх заради заекването и това не е учудващо, тъй като то не остава незабелязано в обкръжението им. В резултат децата често се опитват да скрият проблема и избягват да говорят в конкретни ситуации или с определени хора. Също така могат да започнат да избягват да изричат думи, които според тях ще доведат до заекване или почти спират да говорят.
- самите родители да служат като модел и да се стремят да говорят спокойно и ясно (когато родителите говорят много бързо, децата накъсват речта си повече);
- да понижат изискванията си към детето, най-вече тези да говори гладко и да не се отправят критики или похвали след всяка фраза, за да се намали натиска върху детето и да не поставя заекването на преден план;
- родителите трябва да проявяват търпение, да изчакат детето да се изкаже, да дадат повече време, самите те да забавят темпото на говорене и да правят паузи (довършването на думи или изречения не е препоръчително);
Родителите имат централна роля в процеса на справяне със заекването, като показват приемане на говорните особености на детето и предоставят подкрепяща среда, в която детето да се чувства спокойно и сигурно независимо дали в конкретна ситуация говори гладко или заеква.
