На „ти” с виртуалното „глобално село”
Пети клас обикновено е възрастта, когато детето се превръща бързо от потребител в активен участник в бурната дейност на информационното общество. Това е и един от най-рисковите периоди от гледна точка на онлайн поведението. Засиленият интерес към околните се изразява в често безкритичното разширяване на онлайн контактите. В тази възраст са типични и по-провокативните прояви, които в интернет се проявяват много по-силно и по-често, отколкото във физическия свят. Над 70% от подходите на педофили към непълнолетни са към деца в предпубертетна и началото на пубертетната възраст.
Кои са типичните рискове в онлайн живота на децата в тази възраст?
- Най-разпространеният – участие в онлайн тормоз срещу връстници: разпространяване на клюки, създаване на фалшиви профили, публикуване на унизителни или злепоставящи изображения, коментари и текстове.
- Използване на провокативни псевдоними (никове) и аватари (идентифициращи изображения), често със сексуален подтекст – особено при момичетата. Изследванията показват, че провокативните никове и аватари увеличават риска от онлайн контакт с педофил с 40 до 60 на сто.
- Включване в онлайн разговори и дискусии на сексуална тема. Това е благодатна почва за установяване на контакт от страна на хора с нечисти намерения.
- Фалшифициране на възрастта, което въвежда детето в невинаги подходящи кръгове на по-възрастни потребители.
- Активно регистриране в различни сайтове с въвеждане на прекалено подробна идентифицираща информация.
- Неумение да се използват възможностите за настройка на поверителност и защита на личните данни в социални мрежи.
- Публикуване на неподходящи лични снимки и видеоклипове – собствени или на връстници и приятели.
- Интерес към вредно съдържание – пропаганда на насилие, наркотици, анорексия, самонараняване, расизъм, екстремна порнография.
Независимо че вече сме имали разговори с детето на тема интернет и опасностите в него, този период е изключително важен за формиране на безопасно онлайн поведение.
Как можем да помогнем на детето си?
Като се интересуваме какво го занимава в интернет.
Като помолим детето да споделя в какви сайтове се регистрира и от време на време разглеждаме заедно с него какво става там. Много е важно това да бъде по взаимна договореност, че го правим не от недоверие към детето, а защото като възрастни имаме повече житейски опит и сме по-способни да различим някои опасности. Добра идея е да бъдем приятели на детето си във Фейсбук или друга социална мрежа, но не е подходящо да публикуваме в профила му каквото и да било или да коментираме негови публикации – родителят трябва да е само пасивен наблюдател.
Като съдействаме на детето за управлението на настройките за безопасност на профилите му. Може заедно да разгледаме възможностите, които дадената социална мрежа предлага, и да му обясним, че е добре периодично настройките да се преглеждат, като се запазва нивото на ограничена видимост на профила.
Като говорим с детето на тема онлайн насилие и онлайн тормоз – да му обясним, че макар и да не виждаме човека от другата страна, нашите думи и действия могат да го наранят не по-малко, отколкото ако са лице в лице.
Като му обясним, че и в реалния, и във виртуалния свят трябва да се стремим да прилагаме едни и същи принципи на поведение – да не правим спрямо друг това, което не искаме да се случи на нас.
"Текстът е от "Добре дошли в 5-и клас" - наръчник за родители на петокласници на
Асоциация Родители (www.roditeli.org)."
