Ако сте родители от дълго време, знаете, че да бъдеш родител е най-трудно, когато трябва да се справиш с неочаквано държание на детето. Всичко върви по вода и после отнякъде се появава разстройващо и дори ужасяващо поведение. Това ни смущава, тревожи, изумява и дори плаши. Едно спокойно ангелче може – само с трепване на ангелските крила – да стане... ами, по-малко божествено.
По време на отглеждането и възпитаването на децата, на никой родител не е спестено това „отрезвяване“. Ироничното е, че ние рядко помним да сме се държали необичайно като деца. Истината е, че просто сме забравили. Така че дори и да ви се струва, че поведението на детето ви е отвъд нормалното, е много вероятно то да е нормално колкото на всяко друго дете.
Все пак невинаги е така. Определено поведение може действително да е зов за помощ и то не бива да бъда игнорирано с надеждата, че ще изчезне като с магическа пръчка. С поведенческите симптоми трябва да се захване семейството, а в някои случаи и специалист. Като правило, когато са изправени пред притеснително държание на детето, родителите трябва да се опитат да се отпуснат и да съставят разумен план на действие. Често става въпрос за трудна фаза във развитието, която трябва да се изчака да премине. Професионалисти в детската грижа могат да окажат подкрепа, да дадат съвет и ако е необходимо, да препратят към специалист.
Да се разбират нюансите на детското поведение е един от най-трудно постижимите аспекти на това да бъдеш родител. Но има начини да се установи дали дадено държание на детето трябва да бъде повод за притеснение. Започнете с отговаряне а въпросите:
- Поведението типично ли е за възрастта на детето и/или стадия му на развитие? За да отговорите на това, позовете се на книги за развитието на децата, педиатри или на опитни родители, на чиято преценка вярвате. Добре образованите професионалисти също са добро средство за разпознаване на типично и нетипично поведение.
- Има ли някакъв логичен причинител на поведението? Възможно ли е скорошни събития да са го отключили? Семейството премествало ли се е скоро? Съсед или съученик преживял ли е някаква травма?
- Колко често детето ви се държи по този начин? Понякога ли се случва, често ли, няколко пъти на ден, всяка седмица, постоянно?
- Това поведение има ли негативно въздействие върху живота на детето? Детето срамува ли се, чувства ли се унизено или изплашено от него? Искало ли е помощ за справянето с него? Поведението причина ли е за подигравки или отхвърляне от връстниците? Попречило ли е някак в училище или в детската грижа?
- Възрастни, които познават детето ви, изразявали ли са загриженост по отношение на поведението му? Имало ли е тревожни забележки от страна на по-далечни роднини, които виждат детето ви редовно? Професионалистите в детската грижа насочвали ли са вниманието ви към поведението му?
- Здравето и въобще доброто физическо състояние засегнато ли? Детето ви спи ли повече или по-малко от обичайно? Яде ли повече или по-малко? Занемарени ли са нужди за поддържане, като например тоалет, обличане?
- Детето използва ли това поведение, за да ви манипулира? Това негов начин ли е, за да получава повече внимание, да иска успокоение или да прави каквото си иска?
- Колко време се е задържало това поведение? Продължило е седмица или месец? Случва ли се по време на определена дейност, с определени хора, през определено време на деня?
След като отговорите на тези въпроси, би трябвало да имате по-ясна траектория, която да следвате, за да разрешите проблема. Може да решите да потърсите помощ от специалист. Повечето проблеми са преодолими като се коригира средата на детето и ако родителите са по-последователни в отношението си и в налагането на дисциплина.
Литература:
Stephens K. (2007) Determining if a Child’s Behaviour is normal. Parenting Exchange.
Автор: Георги Кирилов
