Във всички семейства съществува някакъв вид динамика включваща фаворизиране. Когото и да попитате с готовност ще ви каже кой е бил любимецът в неговото семейство. Разбира се има различни нива на фаворизиране и когато то е симтом на по-дълбока дисфункция може действително да навреди на самоуважението на децата, да наруши семейните връзки и да доведе до разпадане на семейството.
Някои родители изразяват предпочитанията си към децата съзнателно или несъзнателно, но при всички случаи фаворизирането причинява емоционални щети, както на предпочитаното дете така и на останалите. За съжаление повечето деца, които израстват в семейства, в които фаворизирането е силно изразено, е по-вероятно да повторят модела по-късно в своите собствени семейства. Този цикъл на пренос на модела може да продължи няколко генерации и затова е важно да се разглежда сериозно въпросът за нездравословното фаворизиране и да се прекъсне цикъла на повтаряемост. Разглеждането на тази тема ще утвърди объркаността и наранените чувства на децата, които са жертви на модела на любимците и „черните овци” в семейството. За да се избегне фаворизирането са необходими системни усилия от страна на родителите.
Фаворизирането може да се случи на основание по-добро, послушно поведение или общи интереси с детето. А понякога може да бъде просто напасване или естествена съвместимост на характерите.
Фаворизирането може да доведе до игнориране на уникалните качества на детето. Поради прекомерно фокусиране върху определени силни страни на детето родителите може да пропуснат да забележат стойността на останалите му качества. Родителите трябва да изследват нагласите си спрямо децата и да размишляват върху стратегии за запазване на баланса. Знанието и отговорността са първите стъпки към промяна на деструктивното поведение.
Фаворизирането разрушава самоуважението на по-малко цененото дете и като цяло може да пречупи духа му оставяйки рани и белези за цял живот. Може би ще бъде изненада за някои родители фактът, че фаворизирането може да причини трайно чувство на вина у детето, което е третирано като любимец. Тези деца добре разбират, че са в позицията на предпочитани, но не разбират защо се случва това. Децата, които не са предпочитани от родителите обикновено стават апатични в опита си да избягат от болката причинявана им от родителите/бабите/дядовците, които не са безпристрастни.
Когато на единият от родителите му прави впечатление, че другият има по-специално и положително отношение към някое от децата, обикновено реакцията е да се защити пренебрегваното дете. Важно е да се насочи вниманието върху въпроса и в най-добрия случай да се постигне самокорекция от страна на фаворизиращия родител/ баба/дядо. Ако промяната не се случи е наложително да се обясни на въвлечените в динамиката на фаворизиране деца, че не са направили нищо за да провокират отношението, което им се демонстрира. Най-добрият интерес на децата трябва да е водещ при вземането на мерки за преодоляване на ситуацията и при вземането на решение за психологическо консултиране.
Важно е да се подчертаят ефектите от фаворизирането върху децата изведени от изследователите.
- На първо място, децата, които са били любимци по-лесно се поддават на морално компрометиране като възрастни.
- Второ, при децата, които са преживели дисфункционални нива на фаворизиране през детството, се наблюдават по-чести случаи на развод и проблеми със зависимости.
- Трето, по-вероятно е фаворизираното дете да има проблеми с интимните отношения като възрастен.
Едно от най-важните неща при родителстването е да се държи в съзнанието идеята, че всяко дете е безценен дар, специално е по свой собствен начин и заслужава да се отнасят към него с уважение.
Литература:
Glynn M. (2010) The Lifelong Damaging Effects of Favoritism on Children. Family time Magazine.
Автор: Георги Кирилов
