Често възприемаме и свързваме подрастващите само с „Аз!“ и „Мое!“, но под този слой те всъщност умеят много добре да усещат и какво чувстват другите, и всъщност точно тези първи няколко години са много подходящи за подхранване на загриженост и съчувствие у тях. За щастие има и лесни методи, чрез прилагането на които децата да се научат да изпитват и разбират тези емоции.
Назовавайте емоциите.
Дори и най-приказливите малчугани е възможно да изпитват затруднения с назоваването на някои от емоциите, които изпитват. Затова е важно, да се стараете да назовавате нещата, които детето Ви изпитва. Например, ако имате две деца или видите някое друго детенце в градинката да плаче, попитайте Вашето, защо мисли, че реагира така. В други ситуации може да се наложи да го насочите в правилната посока: “Мислиш ли, че брат ти е тъжен, защото не му даваш играчката си?“. Тези кратички и на пръв поглед не особено значителни разговори, всъщност, помагат на детето Ви да разбере по-лесно какво изпитват другите хора, както и да може да назовава тези емоции. Подрастващите малчугани обожават да са в центъра на вниманието, така че не се колебайте да ги превърнете в главни герои на някой мини урок. Можете дори да извадите албум с негови снимки и да го посочвате в различни емоционални състояния – докато плаче, докато се смее, докато просто си стои спокойно. Докато показвате, обяснявайте всяка ситуация и емоция, например „Беше толкова щастлив, когато всички ти пяха песничката за „Честит Рожден Ден“. Малките деца обичат да слушат за неща, които са направили. Разказвайки тези истории на детето си, в дългосрочен план, му помага да разбере как действията, които извършваме, се отразяват на околните.
Бъдете добър пример.
Както знаете, личният пример винаги е с най-голяма тежест. Наблюдавайки Ви как се отнасяте и как взаимодействате с останалите, е сред най-важните, а и най-успешните начини, които спомагат детето да се научи на съчувствие и загриженост. Възползвайте се от всички ежедневни ситуации, за да показвате чувствителност: попитайте партньора си как е минал денят му, задръжте вратата на възрастния съсед или пък помогнете на детенце, което е паднало в градинката да се изправи. Когато самите Вие постъпвате със загриженост, съчувствие и доброта, Вие демонстрирате и на Вашето дете как трябва да се случва. Децата попиват много бързо и обстойно от държанието и реакциите на своите родители, затова бъдете добър пример.
Помагайте му да прилага съчувствие и загриженост.
Подрастващото дете за първи път се сблъсква с различията във Вашите желания – до преди това, ако то е било гладно, Вие сте му давали да яде, ако му се е спяло, сте го приспивали. Сега, ако му се яде нещо, което не е подходящо за него, Вие може и да не му го дадете. В неговата главичка това не е обяснимо и понятно. Осигурявайте му контакт с повече хора и деца – така то постепенно ще разбере, че различните хора чувстват и се отнасят по различен начин. Така например, то ще разбере, че мама обича броколи, но детегледачката – не. С времето може да продължите да разширявате тези хоризонти, като например да му позволите заедно да се грижите за домашен любимец – да му сложи храна в паничката, да среши козинката му. Давайки му тази отговорност, му осигурявате ежедневно занимание, което изисква да мисли и да полага грижи за някой друг, освен за себе си. Ако забележите, например, някое от децата, с които си играе, да плаче, кажете на Вашето детенце да сподели играчката си – този жест може да успокои другото детенце, а може и да не успее, но важното е, че Вашия малчуган ще е получил ценен урок от практиката и ще е видял, че трябва да цени и да реагира на емоциите на останалите.
