Понятието „Едипов комплекс“ е въведено от Зигмунд Фройд преди повече от един век и заема централно място в психоанализата. Преди да се каже каквото и да е за Едиповия комплекс, е редно да отбележим, че това понятие търпи много развитие както през живота на Фройд, така и много след смъртта му. То е изключително сложно и зад него стои клиничната и теоретична работа не само на самия Фройд, но и на огромен брой други клиницисти, които обогатяват, допълват и видоизменят неговия смисъл на базата на своя опит. Запознаването с това какво е едиповия комплекс е на практика запознаване с цялата психоанализа, поради което следващите редове ще са само повърхностен поглед, едно скромно въведение за непрофесионалисти.
Често в ежедневната реч използваме термина комплекс – някой е „комплексиран“, друг пък страда от „комплекс за малоценност“ и т.н. Едиповият комплекс обаче не е „комплекс“ в този смисъл. Това всъщност е период от душевното израсване на всеки един човек, по време на който се формират основите на личността, светогледа и сексуалността. Като изключим някои особени, тежки душевни заболявания, можем да кажем, че всеки човек е преминал през своя Едипов комплекс и затова е безмислица да кажем за някого, че има едипов комплекс.
Най-общо казано, Едиповият комплекс е времето в живота на едно дете, когато започва неговото душевно и емоционално отделяне от майката. В първите 1-2 години от живота на всеки човек, майката (или онзи който я замества) е на практика целия свят за него. Тя е източникът на топлина, сигурност, храна, ласки, нежност и обич. Тя задоволява всички нужди на детето и на този етап, за това дете тя е не просто човек, а целия свят. Но с израстването, както при всяко едно същество на планетата, идва време детето да започне постепенно да се отделя от майката. За разлика от повечето животни, при човека този процес става бавно, на малки стъпки, като започва с отбиването от кърменето и завършва с края на юношеството. Най-важната от тези стъпки е случващото се около 3-5 годишна възраст, което в психонализата се нарича времето на Едиповия комплекс.
В този период детето започва постепенно да губи своето уникално място, което до този момент е заемало за майката. Идилията на тази двойна връзка започва да се разклаща - майката има и други интереси и не се занимава толкова интензивно с детето, както когато то е било бебе. Самата връзка между майка и дете започва да се променя, а с нея и насладата, която детето изпитва от грижите на майката е поставена под заплаха. Тази наслада от храненето, ласките, от нежността, обгрижването и играта не може да се нарече сексуална така, както е сексуална връзката между двама възрастни, но въпреки това за детето тя (насладата) вече носи белезите на онова, което след много години ще се трансформира в сексуално наслаждение.
