Благодарни ли са децата за това, което имат и това, което получават? А искате ли да бъдат? И не е ли всъщност благодарността проява на добри обноски?
Благодарността е качество, което се възпитава от ранна детска възраст, но е доста трудно за разбиране от подрастващите. Със сигурност, обаче, усилията си заслужават, а и пропусне ли се тази част от възпитанието, децата порастват с мисълта, че всеки човек им е длъжен, което от своя страна много често може да ги доведе до разочарование. Когато децата са възпитани да бъдат благодарни, много по-лесно успяват да излязат от рамката на своя микросвят, да бъдат по-чувствителни (да могат да оценяват чувствата и емоциите на другите), да развиват съпричастност, както и още качества, които ги правят пълноценни. Също така, според проучване на Калифорнийския университет, благодарните хора са по-щастливи, имат по-позитивен поглед към живота, както и по-малки нива на стрес и депресия.
Това да оценяваш и осъзнаваш какво другите правят за теб, не влиза в нормалното отношение на децата – трябва да се възпита у тях („Никой не се ражда с чувството на благодарност“ казва Мери Райън, автор на книгата „Поведения на благодарността” ). Процесът на възпитаване на благодарност у детето може да започне още от 15-месечна възраст - децата между 15 и 18 месеца вече могат да разбират, както и да осъзнават, че са зависими от другите (и че те правят разни неща за тях, като например, дават им храна, пеят им песнички, разсмиват ги и др.), което в последствие води до благодарност. На възраст между 2 и 3 години вече могат гласно да изразяват благодарността си (към хора, животни). На 4 годинки вече могат да разбират и да изпитват благодарност не само към материалните неща (напр. играчки), но и към изразяване на емоции, като доброта, обич и загриженост.
Първо и най-важно в началото на вашето пътуване към благодарността, е да бъдете търпеливи – на детето ви ще бъдат необходими седмици, месеци, а и години, за да заформи и развие чувството на благодарност.
Ето няколко стъпки, които ще ви помогнат да го възпитате:
- Децата се учат от родителите си, така че наблягайте в ежедневната си реч на думи като“моля“ и „благодаря“ и настоявайте и те да ги използват.
- Опитайте се да вмъкнете изразяването на благодарност в ежедневната ви комуникация - да споделяте какво хубаво ви се е случило през деня, например. Към тази точка може да се добави и създаването на дневник на благодарността (цветен и илюстриран, на края на всеки ден можете да си записвате нещата и случките, за които сте благодарни).
- Ангажирайте децата си да ви помагат в домакинските задължения (при почистването на масата или при храненето на домашния любимец), като ги поощрявате и им казвате колко много ви помагат, колко добре ви карат да се чувствате и т.н.
- Окуражавайте ги да помагат на други хора – на възрастната съседка.
- Окуражавайте щедростта (дарете част от играчките си на дом за деца).
- Колкото повече даваме, толкова по-малко детето оценява какво получава, затова се упражнявайте в отказите – не им осигурявайте всичко, за което ви помолят.
