“За да разберем конкретните индивидуални прояви, трябва да разглеждаме личността като цяло – като единен стил на живот. И ако разпознаем истинското положение на нещата, би трябвало да признаем, че няма никакъв смисъл децата да бъдат наказвани за тази или онази грешка.”
Алфред Адлер
Без съмнение, за доброто личностово и социално функциониране на едно дете най-важна роля изиграва преди всичко семейната среда и в частност - стила на родителстване. Различни клонове от науката изучават ролята на родителстването и влиянието, което начина на родителстване оказва в личностовото развитие на детето, а от там и върху цялостното му функциониране в света. Въпреки многогодишните изследвания в тази област, все още няма единно становище относно дълбоките релации между родителското поведение и социалното функциониране на детето в последствие. Животът е странно нещо, оказва се включително и ние добре знаем, че при еднакви стилове на родителстване, различните деца се развиват и реализират по коренно различен начин. Ето защо, тази тема остава една от най-трудните за изследователите. В последно време се налага тенденцията, личността и личностовото развитие да се разглеждат през призмата на био-психо социалния подход. Този подход се опитва да обхване биологичните детерминанти, социалните и психологични фактори, които имат отношение към личностовото развитие и функциониране и да изведе най-значимите променливи, които имат отношение към формирането и функционирането на човека.
Въпреки трудностите в извеждането на факторите в родителските стилове, които са „благоприятни“ за развитието на личността и съответно онези, които категорично водят до дисфункции, специалистите в различни области на науката достигат до няколко базови релации. За фундаментално в тази сфера се счита проучване проведено още през 60-те години на миналия век от Diana Baumrind, която идентифицира четири измерения на родителстването (Baumrind, 1967): Стратегии за дисциплиниране; Топлина и обгрижване; Комуникация; Очаквания за зрялост и контрол. На базата на това проучване в последствие Baumrind и други изследователи извеждат четири основни родителски стила: Авторитарен; Авторитетен; Разрешаващ; Дезангажиран;
Авторитарния стил на родителстване се основава се на схващането за подчинение и послушание на детето и абсолютен авторитет на родителя. Преимущественото прилагане на авторитарната стратегия стабилизира „авторитарен стил” на родителстване, характерен с нуждата на родителя от доминиране”, т.е. от пълен контрол над детето. Родителите, които използват този стил, са социално некомпетентни. За тях е типично ограничаващо поведение, ригидно придържане към правилата, използването на наказания при неизпълнението им, неуважение към детските мнения и желания. Такива родители изискват подчинение, послушание и уважение от детето и се стремят да формират, контролират и преценяват поведението му в съответствие с абсолютни стойности и стандарти. Родителят може да проявява и прекомерна преданост и загриженост, което е по-меката форма, която може да се определи като свръхпротекционистичен родителски стил. Родителите, които прилагат „Авторитерен“ стил на родителстване изискват от децата да следват строги правила. Като, в случай, че детето се отклони от тези правила, следва наказание. Често пъти авторитарните родители не са в състояние да обяснят необходимостта от налагането на конкретните правила и съответно рядко обясняват наказанието, което следва в случай, че конкретно правило бъде нарушено. Често пъти, когато детето търси обяснение за смисъла на конкретно правило и/или наказание, родителят отговаря с „Защото така.“ или „Защото аз така казвам“. Обикновено авторитарните родители имат високи изисквания към своите деца, но рядко са подкрепящи и стимулиращи ги. При родители, които се отличават с авторитарен стил на родителстване, често се наблюдава тенденцията, те да взимат и налагат решенията си относно развитието на детето –какво да учи, къде да кандидатства, къде да работи, та включително и с кого да встъпи в граждански брак. Подобен стил на възпитание често пъти води до това, че детето преживява страх и вина, които впечатва в своето психично и в последствие се формира като личност, която има проблеми в общуването, често изпада в конфликти, лесно се раздразва и прочие. Тези девиации в поведението са пряко следствие от авторитарния стил на родителстване. Когато са възпитавани в семейство на авторитарни родители, децата биват непрекъснато порицавани и наказвани, особено в по-ранна детска възраст. Това води до впечатване на една несигурност, която в последствие се изразява като невъзможност за пълноценно общуване с хармонични личности. Деца отраснали с подобен стил на родителстване по правило са по-несигурни в себе си, което е следствие от стремежа им, като деца да не нарушат конкретно правило, по-ригидни са и лесно тушират своята несигурност с проява на агресия, нещо което им е добре познато през наказанията, на които са били подлагани като малки. Този метод на родителстване не е в състояние да развие вътрешен самоконтрол у детето, поради това, че правилата са строги и идват преимуществено от външен обект и съответно блокира личноственото му израстване и хармонично развитие. Взаимоотношенията с авторитарния родител лежат върху противопоставяне и съответно водят до това, че детето формира девиации в поведението - съпротивлява се на правила и авторитети, започва да лъже, за да постигне своето или да се представи в светлината, в която желае родителят; детето става толерантно към агресията и нейната демонстрация и възприема позиция на неуважение към потребностите на другия. Често пъти една от възпитателните стратегии използвана от авторитарния тип родители е използването на заплахи и отрицателни изказвания за бъдещето на детето по типа на „ако не направиш….. то нищо няма да излезе от теб“, „от тебе нищо не става“, „нищо няма да излезе от теб, ще останеш прост/а и ще живееш в кашон“, „освен да пасеш овце друго не става от теб“, „ти ще влезеш в затвора“, „няма да се ожениш/омъжиш“ и прочие. Подобни изказвания обезверяват детето и водят до впечатване на негативно базови вярвания за себе си. Детето се подценява и губи увереност в собствените сили и възможности, нещо, което блокира потенциала му в значителна степен и в крайна сметка сбъдва „прогнозите“ на авторитарния родител.
Информация за другите два стила родителство може да видите тук:
Разрешаващ и дезангажиран стил
