Видове родителски стил и ролята им в развитието на детето.
“За да разберем конкретните индивидуални прояви, трябва да разглеждаме личността като цяло – като единен стил на живот. И ако разпознаем истинското положение на нещата, би трябвало да признаем, че няма никакъв смисъл децата да бъдат наказвани за тази или онази грешка.”
Алфред Адлер
Без съмнение, за доброто личностово и социално функциониране на едно дете най-важна роля изиграва преди всичко семейната среда и в частност - стила на родителстване. Различни клонове от науката изучават ролята на родителстването и влиянието, което начина на родителстване оказва в личностовото развитие на детето, а от там и върху цялостното му функциониране в света. Въпреки многогодишните изследвания в тази област, все още няма единно становище относно дълбоките релации между родителското поведение и социалното функциониране на детето в последствие. Животът е странно нещо, оказва се включително и ние добре знаем, че при еднакви стилове на родителстване, различните деца се развиват и реализират по коренно различен начин. Ето защо, тази тема остава една от най-трудните за изследователите. В последно време се налага тенденцията, личността и личностовото развитие да се разглеждат през призмата на био-психо социалния подход. Този подход се опитва да обхване биологичните детерминанти, социалните и психологични фактори, които имат отношение към личностовото развитие и функциониране и да изведе най-значимите променливи, които имат отношение към формирането и функционирането на човека.
Въпреки трудностите в извеждането на факторите в родителските стилове, които са „благоприятни“ за развитието на личността и съответно онези, които категорично водят до дисфункции, специалистите в различни области на науката достигат до няколко базови релации. За фундаментално в тази сфера се счита проучване проведено още през 60-те години на миналия век от Diana Baumrind, която идентифицира четири измерения на родителстването (Baumrind, 1967): Стратегии за дисциплиниране; Топлина и обгрижване; Комуникация; Очаквания за зрялост и контрол. На базата на това проучване в последствие Baumrind и други изследователи извеждат четири основни родителски стила: Авторитарен; Авторитетен; Разрешаващ; Дезангажиран;
Разрешаващ и дезангажиран стил. Тези стилове се отличава с липсата на граници и стремежа на родителите да „оставят детето да се развива самостоятелно“, както и родители и деца да са „приятели“. Родителите, които прилагат тези стилове на родителстване в крайна сметка оставят децата си да израснат в среда, в която няма ясно установени граници. Разрешаващия стил се характеризира с това, че родителите оставят пространство на своите деца да изразяват желанията и мнението си, като същевременно не полагат никакви граници. Подобна ситуация може да се наблюдава в семейства, в които децата ругаят и даже псуват родителите си, „казват си всичко, което им е на ума“ без това да е адекватно на израстването им или социалното им приспособяване. Тези родители често оставят децата си сами да се справят с предизвикателствата на живота, недооценявайки техните способности за справяне, както и необходимостта на детето някой да поставя граници в реалността. Често пъти изследователи в областта на родителското поведение свързват разрешаващия и дезангажиран стил на родителстване с бягството от отговорност от страна на родителя, както и с неговата незаинтересованост към детето с неговите конкретни нужди и преживявания. Дезангажирания стил на родителстване се отличава с липсата на каквито и да е граници, като в същото време, постъпките на детето, били те правилни или неправилни, се подминават и рационализират. Такива родители, в повечето случаи не вземат отношение към постъпките на децата си, като най-честите рационализации са „не ме интересува“, „ами нали е дете“, „те всички деца така правят“, „всички бягат от училище“, „щом играчките са в градинката, значи са на всички и моето дете не е отговорно ако счупи или повреди нещо“, „щом му вземат играчките значи си заслужават да бъдат хапани и удряни“ и прочие. Родителите, които практикуват разрешаващия и дезангажиран стил на родителстване, често не са докрай информирани за живота на своите деца, незнаят за това – какви са интересите им, кои са приятелите им, какви са хобитата и проблемите им. Подобни стилове на родителстване водят до формирането на базисна тревожност у детето, което се обърква в житейския си път, незнаейки накъде да поеме поради липсата на ясни граници и правила. Тези деца се отличават с липса на ориентация към достигане на постижения, така или иначе на мама и на тати им е все едно или поне ще ми разрешат да си правя каквото си искам. Децата отгледани в семейство с разрешаващ или дезнагажиран стил на родителстване са по-импулсивни и нетърпеливи по типа на „не знам какво искам, но го искам веднага“. Поради това, че нямат опит с граници, тези деца имат затруднения в комуникацията с другите, което е резултат най-вече от липсата на възможност за съпреживяване с другия. Другите ги намират за по-особени и капризни, както и често се затрудняват в общуването си с тях поради изискването желанията им да бъдат удовлетворявани на момента. Проучване от 2009г. на деца, спрямо които е приложена възпитателна мярка настаняване в СПИ (Социално-педагогически интернат) и ВУИ (Възпитателно училище-интернат) очертава, че разрешаващия родителски стил се среща в семействата на 30,88% от изследваните деца с девиантно и/или делинквентно поведение, като се наблюдава ясна взаимовръзка между този стил и формирането на „а-“ и „анти-“ социално поведение у децата и юношите.
Информация за другите два стила родителство може да видите тук:
