Въпрос от Екатерина Стайкова:
Здравейте, казвам се Екатерина Стайкова и имам дъщеричка Дара на 3 годинки. Нещото което ме притеснява много е това че откакто се е родила сама се грижа за нея и тя е меко казано залепена за мен. Татко й рядко си е в къщи, а и когато е тук все е изморен, предпочита да гледа ТВ и да си чати. Съвсем отскоро започна да позволява на майка ми да си играе с нея и започна малко по-свободно да контактува с майка и с татко и баба ми (при тях ходим всяка събота и неделя, но те нямат възможност да се занимават с нея). Когато сме навън тя не се отделя от мен, не иска да си играе с децата на площадката и въобще където и да сме и я доближи детенце тя се свива при мен и почти готова да е разплаче. Сега от септември месец тръгва на детска и съвсем отскоро свикна с дечицата там и не пищи сутрин когато я водя. По ред причини не контактуваме с много хора, много отдавна в къщи не идва никой и ние не ходим почти никъде и предполагам и това си каза своето. Понякога я водя на разни мероприятия където има деца, но тя не желае да контактува с тях. Ако иска някой да я попита нещо и тя ме гледа в очите и ми казва че не иска да говори и да си играе с детенцето. Ако срещна някой познат на улицата примерно, се скрива зад мен и след малко вече ме дърпа да си тръгваме и изобщо не желае да каже нещо на човека.
Преди време я водех в Александровка болница в ""Клиниката по детска психиатрия"" мисля че беше?! Имаше период в който ако не й обръщах внимание или й се скарах започваше да се хапе. Разказах им и за това че е много свита и не общува с връстниците си и с непознати хора, а само с мен. Започнахме терапия, специалистите там ме посъветваха да направя така че татко и да бъде малко по-активен при отглеждането и във възпитанието й. Не е като да няма никакъв напредък с него, но човека просто не си го влече. На сила не мога да го накарам. Ние ужасно много се караме, старая се да не е пред нея, но тя имам чувството че ми чете мислите и не е нужно да види или чуе нещо за да знае че нещо не е наред. А тя си го търси вече, кара го да правят разни неща заедно. Много рядко обаче, предпочита да си е с мен, аз да й помагам, все да съм около нея, все иска да я гушкам и основно с мен говори.
Като няма и с кого да коментирам нещата които ме вълнуват свързани с нея ми е още по-трудно. Не винаги знам как да реагирам в дадена ситуация, какво да кажа.
Иска ми се й помогна да е по-уверена, по-смела, да общува по-свободно с околните. Не съм сигурна обаче точно какво да правя. За момента не я насилвам за нищо, опитвам се да съм търпелива и тя сама да реши кога е готова за това или онова. Ако може някой да ме посъветва какво да правя или не правя дори ще съм благодарна много. Тя трябва да стане по-самостоятелен човек и да се откъсне от мен полека лека.
Предварително благодаря за отделеното време.
 
Поздрави,
Екатерина Стайкова
Отговор:
Привет. 
Разбирам трудната ситуация, в която се намирате.  Споделяте за две основни притеснения – първото, че  дъщеря ви е „меко казано залепена за мен“ или казано по друг начин – силно привързана и второ, че имате проблеми със съпруга.
Следва да имате предвид, че привързаността към значимия обект (родител) е най-нормалното и здраво нещо. Тази привързаност и наличието на значимия възрастен кара детето да се чувства сигурно и защитено в света, който за малките детски очи е доста голям и трудно разбираем. Силната привързаност – „като залепена“, често  се случва в семейства, в които детето се отглежда само от родителите и още повече в случай, че те са ограничили социалните си контакти. Ограничаването на социалните контакти би могло да доведе до това, че у детето да се формира базово недоверие и тревожност спрямо останалите хора. Тази тревога се изразява в „залепване“ и отказ от контакт с другите, били те деца и/или възрастни. За да помогнете на своето дете да открие и да се наслади на пълноценното общуване с околните, ви насърчаваме да използвате различни техники, които да стабилизират усещането й за можене и справяне, както и през личен пример да се опитате да предадете на дъщеря си радостта от пълноценното общуване с други хора. Стабилизирането на усещане за можене се постига чрез възлагане на различни задачи, които са по силата на вашето дете. Когато конкретната задача бъде изпълнена успешно следва да поощрите изпълнението и да дадете обратна връзка за това, че сте доволни и се гордеете с това, че тя е успяла. Изключително важно е дъщеря ви да усети, че наистина се радвате и гордеете, че наистина я обичате и вярвате, че ще се справи. Изключително важно е да не насилвате детето да проявява симпатии и да се отпуска пред другите, като същевременно осигурявате достатъчно възможности да се забавлява в присъствието и на други хора, и да изживява позитивните емоции от интеракцията с хората. В писмото си казвате, че дъщеря ви ходи на детска градина и успешно е преминала адаптационния период. Вярвам, че в детското заведение тя си играе и общува с връстниците си, това най-лесно бихте могла да проверите през служителките там. В случай, че дъщеря ви си играе и се чувства добре в детската, значи е в състояние да не е залепена за вас. 
В писмото си споделяте, че сте направили консултация със специалисти и че следствие от консултацията сте започнали терапия. Вярвам, че следва да продължавате усилията и изпълнявате терапевтичните предписания, а в случай, че имате съмнения в тяхната компетентност и ефективност да потърсите второ мнение. 
По отношение на второто ваше притеснение ми се ще да ви посъветвам да не се отказвате и да търсите общуване със съпруга. От въпросът ви се разбира, че между вас има доста напрежение, което често пъти прераства в конфликти и скандали. Абсолютно сте права, като казвате, че детето ви „чете мислите“. Децата са изключително чувствителни по отношение на емоциите и на тяхната липса. Съответно, когато се карате и/или сте раздразнение и притеснени, детето разчита тези емоционални състояния и това, допълнително нарушава базовото му доверие и усещане за справяне. Представете си, как бихте се чувствала в свят, в който двамата най-можещи и силни хора, които познавате се чувстват несигурни и не щастливи.  Взаимоотношенията в интимността не са лесна сфера и тема, те са едно от най-големите предизвикателства пред всеки човек. Много съжалявам, че хармонията между вас и съпругът ви е нарушена и че той предпочита да инвестира психична енергия, като разговаря с не докрай познати хора (чати) вместо да разговаря със съпругата и детето си. Вярвам и ви насърчавам да се опитате да изгладите взаимоотношенията си. Разбирам, че сте човек с добра психологична нагласа и ви препоръчвам да направите опит и да посетите фамилен терапевт. Промяната във взаимоотношенията със съпруга ще доведат до стабилна позитивна промяна и в поведението и усещането на вашето дете. А ми се струва важно и за вас самата да подредите по добър начин взаимоотношенията с партньора. Живеенето в ситуация на конфликт, в която няма с кого да споделяте тревогите и притесненията си и се налага еднолично да родителствате би могло да бъде изключително изчерпващо. Повярвайте, преживяванията ви са съвсем нормални и следва да знаете, че никой човек не е в състояние винаги да прави, постъпва и реагира в дадени ситуации. Дори напротив – повечето хора действат спонтанно спрямо схеми на поведение, които са заучили в ранното си детско развитие, повечето родители отглеждат децата си не много по-различно от начина по който те самите са били гледани и прочие.  Много се радвам, че не прибързвате с откъсването на дъщеря си и че сте се решила на търпение. Изключително важно е да й дадете време и да развиете у нея доверие към света, себе си и другите.
Оставаме с пожелания за успех, решителност и късмет в преодоляването на трудностите. В случай, че имате допълнителни въпроси – моля не се колебайте да ги зададете.
 
Поздрави.

Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара