Въпрос от violeta_violeta@mail.bg:

Здравейте! Майка съм на две деца, дъщеря ми е на 12, а синът ми на 10. Още от малка дъщеря ми изпитва непреодолим страх към змии. Проблемът е в това, че се страхува от банята, защото явно оприличава тръбите на змии. До преди няколко години се страхуваше да влезе сама в банята, а когато и се налагаше да го направи оставяше  вратата отворена. Никога няма да влезе в банята ако тока е спрян, а когато се случи примерно да е в банята и да чуе някакъв шум от тръбите, буквално изкача от там ужасена. Синът ми, навярно си внуши същия страх от сестра си и за сега отказва сам да влиза в банята, като ми обяснява, че го било страх от змиите, посочвайки ми тръбите. Облепих тръбите с цветна хартия на облачета, но ефект нямаше. Посъветваха ме, че страхът се преодолявал, когато се срещнеш с него. Подарих им много сладка плюшена змия, с която си помислих, че ще си играят, но дъщеря ми обидена ме накара да  я изхвърля. Заведохме ги в музей с препарирани животни, но когато приближихме змиите и двамата се спряха и пожелаха разревани да излязат от музея. След този случай ни последваха няколко безсънни нощи от кошмарите на децата. Отчаяна съм, посъветвай те ме какво да направя. Благодаря за вниманието ! 

Отговор:
Привет. Много благодарим за зададения въпрос и се надяваме с настоящия отговор да ви бъдем полезни. Следва да имате предвид, че страхът е една от най-първичните и необходими за оцеляването ни като вид емоции. От друга страна, когато страховете се превърнат в пречка, която затруднява обичайното функциониране на индивида е редно да се вземат мерки за тяхното преодоляване. В различните психотерапевтични парадигми се срещат различни обяснителни подходи и модели по отношение на детските страхове. В психодинамичната парадигма (психоанализата), страховете биха могли да се разглеждат като следствие от психотравматични преживявания и един от обяснителните подходи в тази парадигма допуска, че страховете носят скрит смисъл в личностовото и семейно консултиране. Друг терапевтичен подход – когнитивно поведенческа психотерапия, се насочва не толкова върху скритите причини, които обуславят и поддържат страховете, колкото върху тяхното бързо преодоляване. Представителите на фамилната терапевтична школа навярно биха разгледали страховете, които преживяват вашите деца като част от семейната система. При всички положения ви препоръчваме да се ориентирате към консултация с терапевт и с негова помощ да се опитате да разберете какво предизвиква и поддържа този специфичен страх у двете ви деца и съответно да подпомогне процеса на преодоляването му.
В консултативен план е препоръчително да се отнасяте абсолютно безпристрастно към конкретния страх и емоциите, които той предизвиква у децата ви. Безпристрастното отношение не позволява на тези преживявания да се фиксират и стабилизират. С други думи – колкото по-отдръпнати сте по отношение на тези преживявания, толкова по малък е шанса децата ви да започнат да използват конкретния си страх като средство за търсене на внимание и акумулиране на ползи. Разбира се, необходимо е да бъдете автентични и да обяснявате на децата си как се чувствате в ситуации, в които те реагират през страховите си преживявания, както и да ги уверявате, че ги обичате. Имайте предвид, че за много голяма част от детските и тийнейджърски страхове се крият конкретни причини, които за детето имат огромно (често пъти не съзнавано) значение. Случва се детските страхове, които децата споделят с възрастните да са само средство, с което децата вентилират емоциите си, които са акумулирали през преживявания, за които им е трудно и/или дори невъзможно да споделят с родителите си. Ето защо още веднъж ви насърчаваме да потърсите консултация със специалист – психотерапевт, който през професионалните си компетентности да бъде полезен, както на вас, така и на децата ви.
Надяваме се, че нещата  ще се развият по позитивен начин и ви желаем много успехи.

Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара