Въпрос от Ани:

Здравейте. Имам син на 3г и 3м, който е много палаво и буйно дете. Притесненията ми идват от там, че той е и много агресивен. Постоянно обижда и удря, т.е. тогава когато не му е угодно. Много плаче и винаги иска да е неговото. Не стане ли както казва той става страшно...рев, писъци, обиди. Играе си само с избрани деца,с всички други се държи лошо, бута ги, удря ги без видима причина. Иначе като цяло е много умно дете, винаги е с една крачка пред връстниците си. Моля да ме посъветвате с какво мога да му помогна. Благодаря Ви!

Отговор:

Здравейте!
Благодарим ви за зададения въпрос. Даваме си сметка колко трудно е да родителстваш на дете, което се държи агресивно и своенравно в различни ситуации. Понякога поради държанието му сте поставена в позицията да се извинявате за постъпките му и да се чувствате неловко от поведението му. Имайте предвид, че повечето деца минават през етап, в който експериментират с агресията си и търсят начини за нейното канализиране. Отделно от това, че се касае за нещо твърде първично и естествено, следва да имате предвид, че агресивното поведение е като всяко друго – човек експериментира докато не намери себе си и докато не успее да разбере и интегрира социално допустимите рамки. И така, знанието за всички тези неща е само едната част, втората част е свързана с това какво е удачно да правите и предприемате, и какво не. Като начало следва да имате предвид, че в психологичен план, ролята на бащинската фигура се свързва предимно със задаването на граници и на норми за поведение. В случай, че детето има такава фигура в живота си е препоръчително бащинския обект да въведе норми на поведение, които да не бъдат нарушавани и променяни от страна и на двамата родители. Типичен пример за разминаване в родителските граници е ситуацията, в която единия родител е поставил граница и не купува бонбони от магазина. Детето започва да се сърди, да си иска сладкото, да пищи и да се кара, става агресивно спрямо други деца и прочие. И в тези ситуации е изключително важно, някой от родителите да не отстъпи и да даде лакомството или играчката или каквото и да е, което е забранено, но понеже не издържаме на рева и тръшкането сме склонни да дадем. Нарушаването на границите води до това, че малкото дете впечатва идеята, че всичко се постига по този начин, и че е допустимо да опъваш нервите на родителите си (а от там и на всички останали), защото така се постига насладата и победата. Какво да правите, когато не давате и не разрешавате конкретни неща, а детето се тръшка, плаче, сърди се, посяга…? Наказвайте го. Наказанието следва да съдържа елемент на изолация – може да изпробвате и да усвоите наказанията у дома – „наказан си, отивай в другата стая, и когато се успокоиш, тогава ела“. В случаите, когато се налага да прилагате наказание на вън, просто вземете детето и го приберете у дома или го отстранете от площадката. Повечето родители се опитват да налагат граници, като използват заплахи – „ще те прибера“, „тръгваме си“, „престани или те прибирам“, „дай - или ще седиш тука“ и прочие. В крайна сметка това си остават само заплахи, а детето впечатва, че каквото и да прави последствията ще са свързани с постигането на целта – вземане на нечия играчка, хапване на нещо, изгонване на дете от люлката, събличане на дрешките и/или обувките и прочие. Смисъла на наказанията, в които присъства елемент на изолация се свежда до това, че посредством изолацията на малкото дете се дава възможност да изработи свой вътрешен механизъм за намаляване на емоционалното напрежение. Много е важно в наказанията да присъства кратко обяснение за причината (следва причините винаги да са едни и същи, да няма разминавания – днес е позволено, а утре не е) и съответно да се дава възможност на детето (след като се успокои) да се върне в стаята, в градинката, в социалната група. Това дава на детето сигурност, приучава го на граници и същевременно го научава, че когато е спокойно е по-желано. В никакъв случай не трябва да прибягвате до физически методи за възпитание – шамари, тупане на дупето и прочие. Детето копира поведението, социалните интеракции, предпочитанията и изказа на значимите за него обекти (в тази възраст – родителите). Когато родителя започне да налага мнението си посредством агресия – крясъци, физическа саморазправа и т.н. детето автоматично припознава това поведение, като механизъм за справяне.
Понякога зад подобно поведение при деца се крие една неудовлетвореност от емоционалния контакт със значимите обекти. Колективните игри помагат изключително много подобен риск да бъде избегнат. Следва да имате предвид, че игрите, които включват физическо натоварване спомагат за постигането на емоционален баланс посредством намаляване на физическата енергия (с която децата са преизпълнени). Игрите свързани с рисуване, оцветяване, моделиране, изграждане и прочие развиват не само фината моторика, но и способността да се канализират емоциите посредством творчество, което е в основата за развитието на хармоничната личност.
Ще си позволим да ви посъветваме и нещо друго – отделяйте време и за себе си. Все пак вие сте инструмента, посредством който се отглежда и възпитава. Ако вие не полагате грижа за себе си и за собственото си психично състояние и радост, то вие ще се изхабите и няма да сте способна пълноценно да изпълнявате родителските си задължения.
В заключение се надяваме, че с казаното до тук сме успели да ви бъдем поне мъничко полезни и ви желаем пълноценна почивка изпълнена с много наслади и удоволствия, търпение и късмет.

Поздрави,
Георги Кирилов


Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара