Въпрос от Евелина:

Здравейте,
Синът ми е на 2г. и 7м. Не знам как да се справя с постоянното му "бягане" от мен. Когато излезем на разходка и отидем в парка примерни той никога не стои са играе покрай мен. Винаги се отдалечава много, което мен много ме притеснява. Много често, когато се разхождаме той тръгва да бяга напред като изобщо не ме чува като му викам и дори когато започна да бягам след него , за да го хвана той започва още по-бързо да тича. Много се притеснявам, защото веднъж вече изскочи така на една улица, макар че много добре знае, че не се върви там, където минават коли. Не съм от майките, които му правят постоянни забележки докато си играе, общо взето го оставям да си играе както той си знае, като единствено гледам да не нарани себе си или другите. Още като проходи на 1г и започна да прави така. Мислех, че ще отмине като започне да разбира, но не. Моля, кажете ми как мога да се справя с това!

Отговор:

Привет, благодарим за зададения въпрос и гласуваното доверие. Въпросът ви засяга два аспекта от детското развитие. От една страна се касае за поставянето на граници и правила, които детето да интегрира и да започне да съблюдава. От друга става въпрос за правилното възпитание и етапите, през които се преминава по време на детското израстване. По отношение на границите следва да имате предвид, че в тази възраст децата все още се учат на това да научават, отгадават, налагат и функционират в социални ситуации и съответно на граници по отношение на поведението. Повечето родители се изчерпват неимоверно много в този период от детското развитие, това е свързано с факта, че непрекъснато следва да задават граници (за игра, за емоционални преживявания, за хранене, за тоалет и прочие), което е тежка, монотонна и изморителна задача. В този етап е препоръчително границите да се полагат от двамата родители, както и двамата родители да споделят еднакви виждания (пред детето) относно това – какво е позволено и какво не. Като следва да имате предвид, че ролята на бащинската фигура е изключително важна в това да задава границите и съответните санкции, когато те не биват изпълнявани.
Втория аспект от въпросът ви е свързан с това, че очевидно вашето дете расте по-малко тревожно и доста по-енергично, което в клинико-психологичен план представлява критерии за добро родителстване. С други думи – от споделеното във вашия въпрос става ясно, че сте успели да отгледате и да отгледате и възпитате сина си по добър начин. Така, че да не се притеснява от света и хората около него, като едновременно с това е уверен в себе си. Похвално е, че оставяте детето да играе, както намери за добре и съответно да изследва и опознава света без страх. За съжаление един от негативите на този тип родителстване е, че следва да наблюдавате детето си и да налагате по-категоричен начин (включително наказвайки го) граници по отношение на дейностите, които са животозастращаващи. От професионална гледна точка (а и като родител) споделям с вас, че не е страшно ако детето ви скача, катери се (по пързалката, по дърветата, по катерушките и т.н.), кара по-бързо (колело, кънки, скейтборд и прочие) и прочие активности, които са присъщи за децата в тази възраст. Но безразсъдното пресичане на улицата, бъркането в контакта и прочие дейности, които наистина са опасни, и които биха могли (съвсем обективно) да са животозастрашаващи налагат по-твърдо поставяне на граници. При налагане на правила и/или граници, пояснявайте на детето какво ги налага и какво би могло да се случи, в случай, че детето не се съобрази с тях. А когато детето не спазва изискванията налагайте санкции. Имайте предвид, че поради своята неопитност децата са склонни да фрустрират (да подлагат под съмнение и изпитание) всяка една граница или забрана в различните житейски ситуации и контексти. Това е и причината повечето деца в тази възраст да се държат различно при наличието на гости у дома (показват си цялата магария, когато има други хора в къщи). Наличието на другите хора променя социалната ситуация на детето и то започва да фрустрира границите, които са били определени до момента (става палаво, непослушно и прочие) в опит да разбере къде са новите граници на новата ситуация. По същия начин стои въпроса и с пресичането – в различните случаи ще се налага наново да обяснявате и поставяте границата за това, как следва да се пресича и докъде може да се тича в парка. И в случай, че детето не се съобрази следва границата да бъде наложена по категоричен начин.
Надяваме се, че с казаното сме успели да ви бъдем полезни. Желаем ви търпение да преминете през този етап от развитието на вашия син (още около година, година и половина) и много успехи. 

Поздрави,
Георги Кирилов


Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара