Въпрос от Милена Цанкова Маркова:

Здравейте,

Основният проблем със сина ми, който е на 2 г и 7 м., е как да махна памперса му? Повече от 1 г. ползва гърне, а сега и тоалетна чиния, със седалка върху нея; осъзнава какво трябва да прави, но отказва да съобщава кога му се пишка или ака. Крие се по ъглите на стаята и силно ми се съпротивлява, ако го поканя да пишка. Опитвам и докато сме навън, с други деца. Имам успехи на моменти, но... продължава да не казва каква нужда има, и ако е с памучни гащички, прави всичко там, независимо дали сме вътре или навън.
Имам усещането, че нарочно ми се съпротивлява, като прибавя към това и отказа му да спи в леглото си или изобщо да заспива понякога на обяд, или пък да яде манджи и т. н. Пак ли нещата опират до бебешкия пубертет, но какво да правя или не да не правя аз? Възможно ли е всичко да е насочено срущу мен и защо? При положение, че няма нищо ненормално в нашите отношения като цяло. Благодаря ви.

Отговор:

Привет. Много благодарим за зададения въпрос. Разбираме колко трудно е да се родителства на деца, които са по-своенравни и непокорни. Имайте предвид, че в тази, а и във всяка друга възраст децата съзнателно не правят нещо нарочно за да наранят родителите си. Всичко, което правят децата във възрастта от около година и половина до три-три и половина, е да изследват границите на вътрешния и външния свят. В тази възраст децата се приучават да следят психичното и телесното си състояние и съответно се нуждаят от правила, които възрастните налагат за това, какво, как и къде е редно и/или забранено да се прави. Съпротивата е форма на отстояване на собствени граници. Детето има нужда да експериментира с това то самото да поставя и налага граници. То има потребност да се заяви и съответно да придобие стратегии за справяне. Това води до отказ да се хапват конкретни или всички неща, които се предлагат, отказ от лягане и заспиване, отказ от тоалетна и прочие. Това поведение на детето е различно по отношение на различните възрастни и на различните социални ситуации (детето се държи по един начин, когато е с двамата си родители и когато е само с единия или когато е без родителите; когато е на площадката и когато е в къщи и прочие).
По отношение на памперса – темата е многократно разисквана и мненията на различните специалисти са разнопосочни. Едни твърдят, че памперса следва да се маха преди навършването на първата година, други са прекалено либерални и твърдят, че памперса може и следва да остане докато детето не се почувства готово и само не прояви инициатива в тази посока. При всички случаи прехода от памперсите към гърнето изисква от родителите полагане на неимоверни грижи. От една страна да се създаде добро отношение към тоалетната (специалното място, което е подходящо за извършване на дейностите по освобождаване на тазовите резервоари), от друга да се създаде навик и от трета да се стабилизира поведенчески механизъм у детето да информира предварително за предстоящата дейност. Първо е създаването на позитивно отношение към гърнето, което е свързано с това детето да се чувства приятно и спокойно по време на седенето върху гърнето или тоалетната (за различните деца винаги са различни – от четене на книжка, пускане и играене с душа, до гледане на детски). Второ – необходимо е да се създаде регулярност, различните родители и възпитатели използват различни времеви интервали да слагат децата на гърне и да питат „има ли пиш или аки“. Имайте предвид, че децата уринират сравнително бързо след прием на вода (поради ускорения метаболизъм) и имат сравнително регулярен час или поведение при дефекиране. Когато усетите, че на детето ви му се пишка или ака следва веднага да го сложите на тоалетната и да отложите всички други активности. Докато детето седи следва да му осигурявате приятни емоции така, че да свързва сядането на гърне с нещо хубаво, а не да го преживява като наказание. И когато успее да се изходи на отреденото за това място следва да му се дава специална награда (може да е нещо дребно – парченце шоколод, детско филмче, бисквитка или просто похвала и специално отношение). Наградата след правилното изпълнение ще гарантира по-бързото затвърждаване на търсения ефект. По същия начин следва да се постъпва и в случаите, когато детето съобщи, че има пиш или аки.
Разбира се на детската площадка нещата са мъничко по-лесни поради ефекта на подражанието. Децата гледат едно от друго и по-малките и неопитните се учат от по-големите. Този трик бихте могли да използвате и у дома. Просто като заявявате, че отивате до тоалетната и подканяте детето да направи същото.
Когато не успеете да хванете детето преди да е дефекирало в гащите е препоръчително заедно с него да отидете до тоалетната, където да преобуете гащите и да изхвърлите съдържанието на гащите или памперса в тоалетната, където му е мястото. Така детето нагледно образно интегрира, че мястото на тези неща е в тоалетната.
Онова, което в никакъв случай не бива да правите е да се карате или подигравате на детето в случай на неуспех (наакало се е и/или се е напишкало). Подиграването или порицанието тревожи и обърква детето и съответно влошава ситуацията.
Надяваме се, че сме успели да ви бъдем полезни и ви желаем много успехи в поредната битка.

Поздрави,
Георги Кирилов


Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара