Въпрос от Ariiv:

Здравейте,

Моят син е във 2клас и също имаме проблем с концентрацията от 1 клас. Не може да стои на едно място. Г-жата се оплаква, че винаги стои на двата крака на стола (даже вече е падал). Прави му забележка - има ефект не повече от 5 мин. Като цяло се справя добре с материала, но много често като го вдигне да отговори пита - "какъв е въпроса?" Ако му го каже - отговаря, но ако ли не - той просто не слуша. В къщи говорим всяка вечер - ефекта е нулев. Сега и с малката на 1 месец - не знам на кого да обръщам повече внимание, а се страхувам какво ще правим по-нататък.

Отговор:

Привет,

Благодарим за въпроса. Разбираме притесненията ви. Напълно нормално е децата в ранна училищна възраст да са малко по-разсеяни. По всяка вероятност синът Ви прилича на някого от родителите си, по-буден, по-нетърпелив, по-палав. Това е нормален етап от развитието, и в този смисъл не бива да се притеснявате. По-завишената активност, когато не достига нивата на хиперактивност, често е свързана с повишена тревожност и преживявания на тъга. Един от критериите, че не става въпрос за хиперактивност е добрата училищна успеваемост. Следва, също така да знаете, че хиперактивните деца, са деца, които не са в състояние да се концентрират и в игра, и в учене, и в гледане на телевизия, и в разговор с родителите. Твърде вероятно е, това разсейване и доза палавост да са реакция в следствие на появата на сестричката. С разговорите около появата на нов член на семейството, с ангажиментите, които родителите полагат около бебето и прочие, се засилва тревожността на по-голямото дете. Имайте предвид, че независимо от по-голямата си възраст Вашият син все още е дете. И с появата на сестричката му, по всяка вероятност е преживял или все още преживява ревност. Най-малкото поради това, че вече не е център на внимание. Говоренето е един чудесен механизъм за възпитание, но моля, имайте предвид, че то следва да бъде в посока на това, че вие продължавате да обичате сина си. Отделете време за разговори, в които да изразявате подкрепа и възхищение от нещата, които е постигнал. Дайте му пространство да изрази емоциите си по отношение на сестричката си и бъдете търпеливи. Бихте могли да го включвате в ангажиментите около по-мъничката му сестричка, като го хвалите и окуражавате за постигнатите резултати. Това ще даде възможност той да се почувства значим през грижата за друго човешко същество и ще подпомогне развитието на емпатия и загриженост, и най-вече ще намали тревожността, която преживява.

Както всеки период, така и този ще отмине. Желаем ви търпение, успех и добро настроение.


Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара