Въпрос от Josefin:

Здравейте,

Моята дъщеря е почти на 2 години. има силно чувство на собственост върху всичко, което е видяла и докоснала, не само върху своите играчки/предмети. на площадките най-често отмъква играчки на децата и момента, когато трябва да е върне настъпва винаги с рев и крясъци и цялата се потриса и почервенява. вярно е, че като гледам другите деца и те правят така, но моето е толкова нахъсано, че ако върна някоя играчка на друго дете и дори го настига да го удари.
Винаги и говоря спокойно, "хайде сега, да го дадем на детето, то пак ще го донесе", опитвам се да я разсейвам "виж кучето идва", "хайде да ядем солети", "Олеее, ето го еди кой си" и какво ли не, но ефект няма. Тя стои червена и зелена, вкопчена в играчката до болка (чак и се отбелязва по ръцете), стиска и трепери и не пуска, щом вижда,че някои я иска. Когато няма интерес никой, тогава може и да пусне...Но аз не мога да карам чуждите деца да се дръпнат, за да им пусне играчката моето.
Не бием детето, не го стресираме, но просто е свръх емоционално и всичко му се отразява, често не заспива от такива емоции (пиеше дормикинд без ефект като по-малко), вечер и досега спи неспокойна, многото хора му ангажират съзнанието...гледаме да не го подлагаме, но понякога не може - водим го при баба и то пак се ентусиазира и прекалява с емоцията. А не може да го държим в къщи, реве на вратите.
Прибрали сме му половината играчки, занимава се спокойно в къщи, но другите деца като му поискат нещо не дава и никога не е давало като по-малко. Гледам,че връстниците и по-малките дават, къде не се усещат, къде знаят, но дъщеря ми не приема да даде нещо, дори на по-малко дете.
Направо ви описах картинка и половина...в допълнение - има всичко и не му се отказва от роднините. за момента е само едно и е обградено от солиден брой баби, лели и т.н. Обича да стиска и гуши деца до задушаване, целува и е много енергична, комуникативна, спира се да се усмихне на всеки и да направи физиономия, стиска се за гърдите и имитира страх (без да е видяла това), няма тв вкъщи, гледа само в роднините.
Как да се справя с възпитанието през седмицата, когато уикенда е било глезено (и да кажа не го глезете няма да стане) и как да го науча да си играе с децата и да споделя играчки?

Отговор:

Привет,

Навярно доста се притеснявате и гневите от тази ситуация. Прави ми впечатление, че на няколко пъти наричате дъщеря си „то“, „детето“ и се питам, колко често се е налагало, развълнувани от емоциите, които вие преживявате, покрай недоспиване, покрай рев и тръшкане на площадката и прочие, да спирате да забелязвате емоциите на дъщеря си. Не се тревожете, това не е упрек, често пъти родителите на по-чувствителни деца, които имат колики, болезнено преживяват израстването на зъбите, формирали са труден атачмънт и прочие, се чувстват объркани и напрегнати. Възрастта между 1,5 и 3 е възрастта, в която се формират граници и усещане за границите на околните. Това е периодът, в който малкото дете започва да формира самостоятелност и полага доста усилия за я да отстоява. Единственото, което може да направите е да се въоръжите с търпение. Това е труден период и често пъти се преживява еднакво трудно, както от детето, което търпи много лишения (взема му се играчка, с която си играе, не му се позволяват доста неща, разсейвате го с други занимания, вместо като по-силни и големи да се преборите за куклата, количката или друго свръхценно и интересно нещо), така и от родителите, които експериментират с всякакви методи, за да се справят със сложната ситуация. Онова, което е препоръчително в тази ситуация, освен цялото търпение, на което сте способни е да се стремите да давате личен пример на детето. Сведете забраните до възможния минимум - това дава възможност на детето да се справя успешно с конкретни правила, след което, увеличавайте изискванията. Забраните се приемат по-лесно, когато са кратки, изречени са ясно и с малко думи, както и многократно разяснени и обяснени. Не забравяте да подкрепяте проявите на функционално поведение, хвалете, прегръщайте и се радвайте на дъщеря ви, когато направи нещо, както трябва. Допустимо е, в случай, че нещата са наистина неспасяеми да отделите известно време и да приучите детето да дава и да изпитва удоволствие от това. Първоначално може да използвате играта „донеси“ (донеси куклата; количката; бебето; книжката и т.н.) и/или „занеси“ (занеси на тате куклата; количката; бебето; книжката и т.н., ) след, което да включите елемента „дай“ и при успешно осъществяване на действието – да хвалите и да поощрявате поведението. След това, бихте могли да изпробвате същата игра в градинката, отново с възрастните и едва след това да се пробвате с деца. В тази възраст привързаността към дадени предмети, които се срещат на площадката е силна, а все още не е формиран достатъчно стабилен механизъм за отдиференциране на предметите от собственото „Аз“ и когато нещо се вземе (за да се върне на другарчето, защото то си отива), този акт се преживява болезнено, като вземане на „част от мен“. Изключително важно е да успокоявате детето и да предприемате всички онези неща, които правите. Допълнителното стабилизиране, че даването може да носи одобрение и позитивни емоционални преживявания ще подпомогне по-бързото израстване на този период. Имайте предвид, че това е нормален стадий от развитието на детето и просто ще трябва да сте търпеливи.
Относно държането в къщи - препоръчително е в тази възраст, особено ако детето проявява интерес, то да се среща с повече хора. Това му дава възможност да наблюдава различни стилове на поведение, повечето хора се гаранция за повече внимание и повече позитивни емоционални преживявания. Използвахте нещо много специфично – „….водим го при баба и то пак се ентусиазира и прекалява с емоцията“, не съм сигурен какво точно имате предвид, но моля – не се безпокойте. В тази възраст децата са силно впечатлителни и все още не са в състояние докрай да контролират, както желанията си, така и емоциите. Това се случва постепенно и единственото, което може да направите е да продължите да сте родителите, които сте. Давайте личен пример за това, как се справяте със собствените си емоции и още веднъж – бъдете търпеливи.
Благодарим за зададения въпрос и Ви желаем успех.


Имунизационен календар

Следете препоръчителните и задължителни ваксини на вашето дете

Към календара