От 1979г. насам се провежда Минесотското изследване на еднояйчни и разнояйчни близнаци, които са били отгледани отделно през детството и юношеството си. До момента в изследването са участвали 100 двойки близнаци или тризнаци от САЩ, Великобритания, Австралия, Канада, Китай и др., които са се подложили на психологическа и медицинска оценка в продължение на една седмица. Еднояйчните и разнояйчните близнаци са били разделени много рано в живота си и представляват уникален експеримент на природата. Тяхната съдба предоставя най-мощния метод за разплитане на загадката за влиянието на факторите на средата и на генетичните фактори върху човешките черти.
Изследването на разделените близнаци довежда до две генерални заключения:
- Генетичните фактори упражняват ясно и стабилно влияние върху поведенческите отговори;
- Ефектът от разделянето на близнаците в различни семейства е пренебрежително малък при стойностите на много от психологическите черти;
Заключението на изследователите от приложените методики за оценка на интелигентността е, че генетичните фактори представляват около 70% от всички фактори, които участват във формирането на интелигентността.
При множество от останалите психологически черти на личността като: темперамента, интелекта, работата, интересите през свободното време и социалните нагласи еднояйчните близнаци отгледани заедно и тези, които са били разделени имат много близки резултати.
Правдоподобно звучи хипотезата, че генетичните различия влияят индиректно върху психологическите различия до голяма степен като имат ефект върху средата, в която израстват децата. Доказателствата представени в това изследване обаче по никакъв начин не омаловажават значението на доброто родителстване, образованието и дисциплиниращите интервенции.
Още един интересен феномен излиза на преден план в това изследване, а именно доказателствата, че близнаците, които поддържат близък контакт помежду си по-късно в живота, си приличат повече в някои отношения. В този смисъл подобността е това, което води до по-близък контакт между близнаците, а не обратно.
В друго изследване на Дж. Ръштън и Т. Бонс се прави преглед на изследванията върху избора на партньори и приятели. Обикновено предпочитанията на хората относно избора на социални партньори, които приличат на тях се отдава на културни фактори и нагласи формирани от начина, по който са били отгледани от родителите си.
При проучване се оказва, че жените си избират мъже с гени, които са до определена степен близки с техните, но не и такива, с които имат почти еднакви. Изглежда има оптимално ниво на подобие между партньорите заложено от природата.
Откритието на Ръштън и Бонс е, че съпрузите и приятелите на еднояйчните близнаци си приличат в голяма степен – еднояйчните близнаци си избират приятели и партньори подобни на тези на другия близнак. Възможно обяснение на тези резултати е стремежът да се запази собствения генетичен код за поколенията чрез усилване на подобието при избора на партньори.
Източници:
Rushton J., Bons T. (2005) Mate Choice and Friendship in Twins. Evidence for Genetic Similarity. Psychological Science Vol. 16 , 7
Bouchard T., Lykken D., McGue M., Segal N., Tellegen A. (1990) Sources of Human Psychological Differences& The Minnesota Study of Twins Reared Apart. Science, Vol. 250
Автор: Георги Кирилов
