Детската астма е заболяване, което се счита за едно от познатите ни психосоматични заболявания.
Ето защо важно е първо накратко да разясним какво е това психосоматика, и след това да преминем към особеностите и начините на справяне с болестта от гледна точка на психологичното консултиране.
Психосоматиката представлява връзката между соматичните болести и психичните процеси.
Днес се счита, че почти всички болести имат психосоматичен характер, т.е. емоциите, преживяванията, конфликтите и техните психологични проявления дават отражение върху телесните симптоми.
Психосоматични болести са тези, за чиято поява определящ е психичният фактор. Затова и психосоматичната медицина днес подчертава единството на психика и тяло, както и взаимодействието между тях.
В организма всички системи са съчетани, за да може той да функционира. Всяко живо същество е в постоянна връзка със средата, в която живее, а това означава, че тези взаимовръзки изискват постоянно адаптиране.
Организмът реагира на околната среда. Той трябва или да се адаптира, или да избяга, или да се бори.
Всяко нарушение на равновесието в дадена точка рефлектира върху целия организъм, включително и върху мозъка.
Всяка болест всъщност е защитна реакция на организма, затова може да се каже, че съществуват само общи болести, чиито прояви са локализирани.
Когато в тялото има хармония, тя се предава на психиката. Тялото и психиката са неразривно свързани и предават своите характеристики на външния свят.
Ако има дисхармония, то тя не ни позволява свободно да се изразяваме, а болестта просто е резултат от неизразени емоции и чувства.
Психосоматична медицина днес е единодушна в твърдението си, че „блокирането на чувствата” поражда болест.
Психичният стрес е особено висок при лица, които са неспособни да се справят с трудности.
Може да се каже, че психосоматичното разстройство е резултат от въздействието и взаимодействието между стрес, характер и телесна конструкция и се явява начин за справяне чрез боледуване.
Психосоматиката лекува на първо място симптома, което е естествено, но основното е болният да се разглежда като цялостна личност.
Симптомите всъщност са локализирани прояви на едно общо заболяване – на цялостното разбалансиране на личността. За типични психосоматични заболявания се считат:
- Гастро-ентерологичните оплаквания – гастрит, колит, язва
- Депресивните оплаквания – отпадналост, изтощтение, потиснатост, умора при събуждане, колебания в настроението
- Сърдечно – съдови оплаквания – болки в гърдите, пристъпи на задушаване, сърцебиене, високо кръвно
- Периферни оплаквания – замайване, виене на свят, тремор на ръцете, обилно изпотяване, горещи вълни
- Невротични оплаквания – стягане в гърлото, нервни тикове, сърбеж на тялото, разсеяност, говорни смущения
- Кожни заболявания и алергии
- Дихателни нарушения – бронхиална астма и невротичен дихателен синдром
- Хранителни нарушения и зависимости – анорексия, затлъстяване, орторексия, булимия, алкохолизъм
- Сексуални нарушения
Ролята на психотерапевта в случаите на психосоматичните заболявания :
Терапевтът не е съветник, а посредник, който дава другата гледна точка към симптомите и конфликтите. Не толкова събитията, които ни се случват, а отношението ни към тях като преживяване, са решаващи за развитието на психосоматичните заболявания.
Симптомът е видимият израз на конфликтните процеси вътре в нас и целта му е да ни подскаже, че нещо не е наред. Той е физически носител на информация, че сме пренебрегнали някаква своя потребност.
Терапевтът разисква с клиента психологическото значение и функция на симптомите.
Целта е да се научим да разбираме и осъзнаваме болестната картина и начините, по които се справяме.
В терапията са важни способностите, които всеки човек притежава и които са важни за разрешаването на конфликтите или за излекуването от болестите.
След общите разсъждения ще разгледаме по-подробно картината на заболяването при бронхиалната астма – онова заболяване, което винаги е било особено впечатляващ пример за психосоматични връзки.
Класическото определение на Бройтигам звучи: „Като бронхиална астма се определя появяващ се на пристъпи задух с характерно свиркащо издишване.
Налице е стеснение на малките бронхи и на бронхиолите, което със спазъм на гладката мускулатура може да предизвика възпалително дразнене на дихателните пътища и алергичен оток и секреция на лигавицата.“
Астматичният пристъп без значение от възрастта на пациента се изживява като животозастрашаващо задушаване, засегнатият се бори за въздух, при което особено затруднено е издишването.
При астматика няколко психологични проблеми са взаимосвързани и обуславят интензивността и тежестта на пристъпите.
Въпреки близостта им по съдържание, ще разгледаме всеки един поотделно - „Вземане и даване“, „Желание за самоизолиране“, „Претенции за доминиране и незначителност“, „Отбрана срещу тъмните страни на живота“.
Макар и нови и провокативни, някои от темите ще ви наведат на конкретни примери и опит от личния ви живот, което ще отвори допълнителни теми за дискусия.
