Независимо колко развълнувано е било детето ви тази година в приготовленията за училище, избора на нова раница и несесер, най-вероятно е да срещнете дни, в които то просто не иска да ходи на училище. Дали казват „Не искам да ходя на училище!“ или пък изпадат в нервен пристъп, когато отивате натам, има неща, които можете да кажете и направите, за да помогнете.
В случая, дори по-важно от конкретните думи, които използвате, е тонът и начинът, по който ги изричате, защото детето ви със сигурност може да долови и разпознае това. Важно е да установите техните емоции, докато самите вие запазите хладнокръвие и увереност в позицията си, че училището е важно и е правилното място за тях, а те могат да се справят с това.
Ето и някои фрази, които може да опитате:
1. "Тук си в безопасност."
Ако детето ви е малко, е напълно възможно, те да чувстват страх от това да се отделят от вас и да отидат на училище. Обяснете им, че училището е напълно безопасно място, изпълнено с хора, които ги е грижа. Ако говорите със спокоен глас, те ще ви повярват. Независимо от думите, които използвате обаче, ако го кажете колебливо, или несъзнателно позволите своя собствен страх да се усеща, те ще попият това и няма да се чувстват в безопасност. Как те да се чувстват спокойни, ако очевидно вие самите не сте? Много е важно да поработите над вашите собствени чувства и емоции, свързани с оставянето и отделянето от детето ви, преди първия ден, в който това ще се случи, за да могат във ваше присъствие те да усещат спокойствие и подкрепа, сигурност.
2. "Обичам те и знам/вярвам, че ще се справиш."
Най-добре е, да се придържате към кратки сбогувания, дори и вашето дете да плаче и да не иска да се отдели от вас – вярвайте, че сте взели правилното решение и сте избрали най-доброто училище. В повечето случаи, децата бързо се възстановяват от сбогуването, малко след като родителите им си тръгнат.
Ако все пак за детето ви раздялата е трудна, гушнете го силно и му кажете, че го обичате и вярвате и знаете, че то ще се справи. „Това е само училище, всичко ще бъде наред“ омаловажава техните чувства, затова вместо тези думи, опитайте да потвърдите техните чувства – уверете ги, че знаете, че е трудно, но вие вярвате, че те ще се справят. След кратко уверение, си кажете чао и ги оставете, вярвайки, че всичко ще бъде наред.
3. "Първо ще се съберете и ще си поговорите, после ще поработите върху някои книжки и занятия, а накрая ще има време и за игри и забавления в двора“.
Минете през цялостната програма за деня, която ги очаква, като включите възможно най-много детайли. Разкажете им какво да очакват когато ги оставите, какви занимания ще имат през деня, кога ще ядат, кога ще играят, както и кога и кой да очакват да ги вземе накрая на деня. Правете това всеки ден, докато те вече се чувстват уверени и спокойни в това, което предстои.
4. "Ще те взема след времето за игра"
Поставете някакви времеви рамки и облечете вашето връщане с точни и конкретни примери, които детето ви може да асоциира, за да знае кога да ви очаква. Ако детето ви вече познава часовника, разбира се, кажете точен час, но ако е по-малко, просто го ориентирайте с нещо, което се случва в този часови диапазон, например „след часа по английски, рисуване, след свободното време за игра и пр.“ Давайки този ориентир, детето ви чувства по-голяма сигурност, защото знае кога да ви очаква. С течение на времето и след няколко повторения, то ще знае, че вие действително отивате тогава, когато сте казали и всъщност няма нищо страшно.
5. „Как мислиш – от коя книга ще ви почете учителката днес?“
Разберете какво се случва през учебния ден на вашето дете и им помогнете да се настроят за това, което ги очаква. Ако детето ви е в училище/ градина, което следва метода на обучение на Монтесори, то там те сами избират задачите, с които да се занимават, затова предварително ще трябва да проучите от какво ще могат да избират.
Ако са в традиционно училище, по-скоро научете коя част от заниманията им допада и разговаряйте с тях за това. Фокусирайки се върху конкретна част от деня и цялостния процес, помага на детето да асимилира по-лесно случващото се.
6. "Мислиш ли, че Стиви ще бъде на училище днес? "
Напомнете на детето си, че ще види своите приятели, когато отиде там. Ако все още не сте сигурни с кой се сприятелява то, питайте учителката. На път за училище обсъдете кой ще види там и опитайте да разберете какво биха правили заедно – нека ви разкаже то за техните занимания.
7. "Сигурно ти е било трудно. Разкажи ми повече. "
Важно е да отделите време и да стимулирате желанието на детето ви да ви разказва и да споделя. Опитайте се да разберете какво и защо не му харесва – дали това, че е далеч от вас, дали някоя конкретна част от заниманията, които изпълняват го затруднява или не се разбира с някой от съучениците например. Важно е, вие да сте обрани и спокойни в реакциите си, тъй като както вече стана дума, те могат още повече да затвърдят (не)желанието на детето да ходи на училище.
8. "Какво можем да направим, за да се почувстваш по-добре?"
С помощта на детето ви, обмислете възможните решения и стъпки, които можете да изпълните, за да му помогнете да се чувства добре и да желае да ходи на училище.
Изберете си време, в което всички сте вкъщи и сте спокойни. Вземете лист и химикал, за да покажете вашето намерение и да си проличи, че сте сериозни.
Ако например им липсвате, дали персонална бележчица, която да им оставяте всеки ден в раницата ще помогне ли? Ако някой съученик ги притеснява – помислете какво биха могли да кажат/ направят или да се обърнат към учител за съдействие? Ако се чувстват уморени сутрин, ще помогне ли, ако си лягат по-рано? Изпълнете процеса по начин, в който те взимат участие и чувстват, че взимат решения. По този начин ще им помогнете да бъдат и по-уверени.
9. "Коя ти е любимата част от учебния ден?"
Разкажете на детето си за вашия ден. Споделете кое в него ви е зарадвало най-много, а после попитайте и тях за техния. Практикувайте това всеки ден – с натрупване, процесът ще стане все по естествен и ще получавате все повече информация.
По този начин ще помогнете и покажете на детето ви, че макар и да има трудности и неприятни усещания, денят носи и много хубави ситуации, на които те искрено се наслаждават и забавляват.
10. "Нямам търпение да се разходим до парка, след като те взема от училище"
Ако за детето ви е трудна частта със сбогуването, насочете вниманието им към някоя приятна дейност, която ще извършвате заедно, когато го вземете. Дори това да е просто да се приберете и да вечеряте заедно, за детето ви времето прекарано с вас е също толкова важно, желано и ценно, колкото и за вас самите.
Последни думи
В обобщение можем да кажем, че е напълно нормално детето ви да преминава през фази и моменти, в които не иска да ходи на училище. Ако се притеснявате, обсъдете въпроса с учителката му и се опитайте да разберете какво е поведението им веднъж след като сте ги оставили – занимават ли се, забавляват ли се, любопитни ли са, отворени ли са към нови игри и занимания, общуват ли с другите деца и тн.
Най-доброто, което можете да направите е просто да бъдете там за детето си – бъдете тази невидима подкрепа, не спирайте да общувате и обсъждате ежедневните ситуации и не пропускайте възможност да им кажете и покажете, че въпреки трудностите, вие вярвате в тях и знаете, че те могат да се справят с всичко.
